Великата зелена стена в Африка

Великата зелена стена е безпрецедентна инициатива, подета в Африка, чиято цел е да се създаде напречен растителен пояс с дължина 8 000 км, който да пресече континента по цялата му ширина.

До 2016 г. са засадени 15% от заплануваното количество дървета. Инициативата постепенно връща живота в пустеещите региони на Африка, като дава храна, работни места и причина да останат да живеят там за милиони хора от страните по дължината на пояса.

Стената е още една крачка в правилната посока при решаване на проблеми, които засягат не само Африка, но и цялата планета – климатичните промени, сушата, глада, конфликтите между народите и миграцията.

В завършен вид, Великата зелена стена ще се превърне в най-обширната жива структура на планетата – 3 пъти по-голяма дори от Големия бариерен риф.

По-добър живот за милиони африканци

Великата зелена стена се издига в региона Сахел в Африка. Сахел е савана и представлява южната граница на пустинята Сахара, която я дели от по-плодородната зона на юг, позната като Судан (не държавата Судан). Регионът е един от най-бедните в световен мащаб.

Повече от всяко друго кътче на земята, Сахел е изложен на климатичните промени. Местните жители вече се сблъскват с негативния им ефект, който се изразява в постоянна суша, липса на храна, конфликти в борбата за присвояване на по-плодородните земи и масова миграция към Европа.

Въпреки многобройните негативни последици голяма част от африканците не се отказват и продължават борбата – от Сенегал на запад до Джибути на изток.

Идеята за инициативата се ражда през далечната 2007 г. и вече се забелязват положителни промени, свързани с източниците на храна и осигуряването на работни места.

Икономическа стабилност в Сахел

Проектът не цели само засаждането на дървета, но и подобряване качеството на живот на милионите хора от региона Сахел.
Великата зелена стена има сериозен принос за постигане целите на ООН за устойчиво развитие до 2030 г.

Учените полагат неимоверни усилия да възстановят биоразнообразието и растителността, които някога са характеризирали региона. 11 страни от Сахел-Сахарския регион се обединиха в борбата срещу пустошта и съживяването на предишния облик на района. Това са Джибути, Еритрея, Етиопия, Судан, Чад, Нигер, Нигерия, Мали, Буркина Фасо, Мавритания и Сенегал.

През последните години делът на обработваемите земи в Северна Африка намаля драстично, в резултат както на климатичните промени, така и на лошото управление на земите. С мащабния проект по залесяване национални и местни лидери се надяват да преобърнат негативната тенденция.

Първоначално повечето дейности са били предвидени да се извършат върху ивицата земя от Джибути на изток до Дакар, Сенегал, на запад. Периметърът е бил с ширина 15 км и дължина цели 7 775 км. С течение на времето залесяването обхваща и други страни от Северна и Западна Африка.

Защо изчезват горите и растителността?

Пустеенето на земите се дължи на човешки и природни фактори. От едната страна е човекът с неговото желание да превземе и използва всяка педя земя, да я използва за паша за животните, а от другата – природата, климатичните промени и суровите условия.

Освен че всичко това се отразява на заобикалящата среда и състоянието на земята, обезлесяването е сериозна заплаха за земеделието, обезпечаването на храна, а оттам и за качеството на живот на местните жители. Наболели проблеми, които имат най-тежки последствия за Субсахарска Африка, където около 500 милиона души живеят в запустяващите земи.

Жан-Марк Синасами е ръководител по програма, свързана с проекта „Великата зелена стена“. През февруари 2011 г. в Бон бе проведена среща между лидерите на страните от Сахелския регион и Западна Африка, на която се обсъдиха мерките за справяне с обезлесяването. Тогава Световната банка и други организации заявиха своето желание да съдействат в разрешаването на проблема, като осигурят финансова и техническа помощ.

Според Синасами партньорството между толкова ключови организации предоставя уникална възможност да се постигнат важни цели, без да се породят политически конфликти. Президенти, министри и политически лидери се обединиха в борбата си да осигурят по-добри условия за живот на милиони хора, като запазят и възстановят облика на заобикалящата ги среда.

Комплексен подход при възстановяване на природните дадености

Всяка страна, включена в проекта, ще има възможността сама да начертае и приложи мерките, които смята за подходящи за своя регион.

Хората работят върху подобряване качеството на почвата, което би увеличило добива и би подобрило качеството им на живот.

Според Синасами крайният резултат би бил мозайка от природни области, всяка от които да внесе разнообразие в биологичния свят.

Всяка общност си поставя свои индивидуални цели, свързани с намаляване на ерозията, увеличаване продуктивността и подобряване плодородието на почвата.

Медиите определиха проекта като залесяване в опит да се спре разпространението на пустинята Сахара на юг. Синасами обаче е на друго мнение. Той смята, че инициативата не се ограничава само в засаждането на дървета и изграждането на зелен пояс от изток на запад. Става въпрос за съживяване на природния пейзаж, за връщане към живота и увеличаване на добива на култури.

Той оспорва също твърдението, че пустинята Сахара се разраства, което според него не е вярно.

„Ние не се борим с пустинята. В повечето региони, където работим, тя всъщност не се разпространява. Пустинята Сахара е стабилна екосистема. Разбира се, има няколко зони, които са в риск – Сенегал, Мавритания и Нигерия. Там наистина забелязваме движение на пясъка в посока към страните. Но от географска гледна точка във времето Сахара не се е променила особено.“

Колко ще струва издигането на Великата зелена стена?

Финансирането на проекта се осигурява основно от Световната банка и е в размер на 2 милиарда долара, а неин партньор е Африканският съюз.

Резултатите вече са налице. Засадени са повече от 200 000 декара с дървета в Сенегал. Повечето от тях са вид акация Senegalia senegal, които са важни за хората, тъй като от тях се произвежда гума арабика, използвана широко като хранителна добавка. Друга, по-малка, част от дърветата са плодоносни, което е мярка за справяне с недохранването сред местното население във вътрешността на страните.

Не бива да се подценява и социалната значимост на проекта. Според „BBC“ подобряването качеството на земята и отварянето на нови икономически възможности за страни като Мали например, могат да ограничат проявите на тероризъм, които са резултат именно от унищожителния глад и бедността.

Безопасно ли е засаждането на толкова много дървета?

На фона на всички положителни аспекти от засаждането на дървета и храсти в този така беден и пустеещ регион обаче изникват и някои притеснения от страна на експерти. До момента проектът се определяше като печеливш за всички страни.

За чуждестранните партньори – добра възможност да заявят своята загриженост за природата. За африканските лидери на 28-те страни участнички в него – средство за борба с климатичните промени, което би наляло сериозни финансови потоци в държавните им хазни.

Ролята на дърветата

Сама по себе си идеята за засаждането на повече дървета не е обект на дискусии. Дърветата извличат въглерода от атмосферата и го транспортират и съхраняват в почвата. Ако засадим достатъчно гори, ще покрием около 1/3 от повърхността на планетата, което, според изчисленията на учените, е достатъчно, за да я предпазим от прегряване.

Един от експертите, провел изследването, е Жан-Франсоа Бастен, а трудът е публикуван в научното списание „Science.“ Според Бастен могат да бъдат засадени още 900 милиона дървета, които биха уловили и съхранили 205 гигатона въглероден диоксид през следващия век. Само за справка, това количество въглероден диоксид се равнява на 2/3 от количеството, произведено от хората от началото на индустриалната революция, се твърди в „Scientific American.“

„Великата зелена стена би навредила на природата“

Сали Арчибалд (Sally Archibald) e доцент в университета „Witwatersrand“ в Йоханесбург. След като прочита доклада на Жан-Франсоа Бастен, тя е повече от възмутена. През по-голямата част от кариерата си Арчибалд работи върху въпросите на растителността в Южна Африка. Според нея засаждането на дървета там би било катастрофално. Експертът заявява: „Това че някъде могат да се засадят дървета, не означава, че трябва да се засадят. Вярно е, че засаждането на гори би помогнало да се съхранят големи количества въглерод, но когато зададох на колеги от Европа защо не засаждат там дървета, те отговориха, че земите на стария континент вече се използват. Учените смятат, че е логично, щом има земя и тя не се оползотворява, да бъдат засадени дървета.“

Тревата в Южна Африка е по-добро средство за съхранение на въглерод

Арчибалд е скептична доколко залесяването в Южна Африка би имало очаквания ефект. Някои експерти твърдят, че тревистите биоми там са по-добро решение от горите, когато става въпрос за съхранение на въглерод. Заключението им е публикувано в списание „Ecology & Evolution.“

До известна степен горите, особено евкалиптовите и боровите, са лесно запалими, а с повишаването на средните температури на планетата, рискът от пожари ще се увеличава. Освен това, по-голямата част от въглерода, извлечен от тревите и храстите, се съхранява под земната повърхност, където той не може да бъде унищожен при евентуален пожар.

Отделяне на твърде много въглерод при разкопаване на земята

Друг проблем е, че масовото засаждане на дървета е съпроводено със сериозно разкопаване, при което се отделят големи количества въглерод, съхранявани до момента под самата ниска растителност.

Дърветата консумират повече вода

Заради дълбоката си коренова система, дървесните видове се нуждаят от по-големи количества вода, което означава, че това ще е за сметка на други видове, включително хората.

Засаждането на дървета в Южна Африка винаги е било много предпазливо, именно заради негативния им ефект върху и без това оскъдните източници на вода. Арчибалд е притеснена, че по време на международните дискусии, експертното мнение на местните учени е било пренебрегнато.

Какво мислят местните експерти?

Африкански специалисти оспорват твърденията на Бастен и заявяват, че ефектът от залесяването е силно преувеличен. Отправени са критики и към методологията, използвана от Бастен и екипа му.

Алфан Рижа от университета по земеделие „Sokoine“ в Танзания споделя: „Документът показва колко малко неговите автори познават саваната. Притеснен съм, че подобни проекти са полезен инструмент в ръцете на по-силни страни, като тези от G20, при прилагане на глобални политики за използването на земя и гори от тропическата зона.“

Според Кьорт Гелденхюс от университета „Stellenbosch“ проблемът не е само местен: “В по-голямата си част инициативите по залесяване са подети отвън – Световната банка, Организацията по прехрана и земеделие и т.н. Рядко се взема под внимание разнообразната екология на африканските системи.“

Опровержението е подкрепено от доказателства, събрани от организацията „Miombo Network“, в която членуват експерти от Южна Африка и чиято задача е да се намерят най-подходящите начини за оползотворяване на земите от биома Miombo, разпростиращ се от Ангола до Танзания и от Зимбабве до Република Конго.

Арчибалд е готова да проведе дискусии с организаторите на инициативата, за да се обмисли колко дървета би било полезно да се засадят наистина, но след като й бъде предоставена карта с конкретни местоположения. Тя настоява при вземането на решения да се потърси експертното мнение на африканските учени, които най-добре биха могли да изчислят дали ползите от съхранението на въглерод няма да навредят на местните жители в други аспекти.