Вреди ли на здравето ни нощната активност

  Различни процеси и функции в човешкото тяло се променят циклично в рамките на денонощието и обуславят т.нар. циркаден биологичен ритъм. Най-яркият пример за това е цикълът на сън и бодърстване. Ние сме дневни организми и сме програмирани да бъдем активни през светлата част на денонощието. Нощта от своя страна е предназначена за сън и почивка. Редица други важни процеси също са подчинени на денонощни колебания. Такива са метаболитната активност, функцията на ендокринните жлези, на вътрешните органи, клетъчният растеж, телесната температура, способността за концентрация, внимание и т.н.

  Всички тези циклични промени се дирижират от вътрешния ни биологичен часовник. Той е разположен в т.нар. супрахиазмално ядро на хипоталамуса - участък от главния мозък с изключително важно значение за всички функции на организма. Цикълът на биологичния ни часовник е между 24,3 и 24,5 ч, което налага непрекъснатото му "сверяване" с 24-часовия цикъл на денонощието. Това става посредством интензитета на светлината, която постъпва в ретината.

  За съжаление много професии изискват от нас да сме активни в тъмната част на денонощието (когато трябва да сме в покой) и да почиваме в светлата част на денонощието (когато трябва да сме активни). Това крие своите сериозни рискове за здравето. Като основна причина се смята нощното излагане на светлина и последващото разстройване на вътрешния ни биологичен часовник.

  Последиците върху здравето са разнообразни. Такива могат да са различни нарушения на съня (безсъние), сънливост през деня, промени в настроението (повишена раздразнителност, депресия), паметови нарушения, повишен риск от сърдечносъдови заболявания и стомашно-чревни проблеми.

  Нощният труд се смята рисков и за възникването на различни онкологични заболявания (например рак на гърдата при жени). Вероятна причина за това е понижената секреция на мелатонин в резултат на нощната осветеност.

  Заедно с това се наблюдава повишена честота на професионални грешки и катастрофи на пътя поради умора, сънливост, нарушена концентрация и забавено време за реакция.

  Като цяло адаптирането към нощна активност е трудно и не зависи от сезона. Най-добре е, ако можем, да ограничим нощната работа за не особено продължителен период от живота ни, а в останалите случаи да се стремим към правилен режим на сън и бодърстване.

Д-р Петър Петров, от 7 години работи в областта на медицината на съня, специализира кардиология във ВМА