Генетични причини може да стоят в появата на анорексията

Учени от университета в Северна Каролина твърдят, че за анорексията може да има и генетични причини. Това откритие може да промени досегашното схващане, че заболяването е чисто психиатрично разтройство.

Направеното проучване е най-мащабното, правено досега. В него са участвали над 220 експерти от различни институции от цял сват като Кралския колеж в Лондон, Станфордския университет и други. На широкообхватен генетичен анализ на ДНК са били подложени 3495 души, които страдат от анорексия, и 10 982 души, които били здрави. Специалистите забелязали определени вариации на гените, които по-често се срещали при хората с хранителното разтройство, отколкото при другите. Те идентифицирали един геном в хромозома 12, който е свързан с анорексията, но също така и с диабет тип 1 и автоимунни заболявания. Д-р Синтия Булик, ръководител на проучването и директор на Центъра за върхови постижения в хранителните разтройства, казва, че са изчислили генетичните връзки и в каква степен различните черти и заболявания са под въздействието на едни и същи гени.

Изводът, който се разкрива от обширното изследване, е, че анорексията е генетично свързана с шизофренията и невротизма, което потвърждава психиатричната основа на болестта. От друга страна, връзката с процеси като инсулино-глюкозния метаболизъм доказва, че хранителното разстройство има и метаболитни корени. Неочакваното откритие дава нови хоризонти пред учените да разберат как метаболитните фактори увеличават риска от анорексия.

Тези факти могат да помогнат на специалистите да разработят лекарства, които да влияят на психиатрично и метаболитно ниво при анорексията и така по-успешно да я лекуват.

По статията работи: Ирина Тенева
Снимка: organicfacts.net