Подражанието на модели, а не липса на апетит, кара момичета да гладуват

Внимавайте как се храни детето ви, алармира д-р Светлана Бояджиева, един от водещите специалисти по хранителни разстройства в България.

Според нея проблемът често е в това, че родителите късно разбират за анорексията, тъй като нещата се развиват прекалено бързо. Единият ден детето казва, че е яло в училище, на другия - че го боли корем. Така може да минат няколко седмици, преди те да усетят, че нещо не е наред.

Допреди няколко години при рязко отслабване на детето родителите са го водели при всякакви специалисти - педиатри, гастроентеролози, гинеколози, защото цикълът изчезва. Или пък в токсикологията на "Пирогов", тъй като понякога се стига до опити за самоубийство - характерен симптом на заболяването. Тогава и лекарите невинаги са разпознавали истинския проблем и не са насочвали към специализирана психиатрична помощ.

За щастие, в последните години информираността по този въпрос е по-голяма и родителите по-бързо реагират. Буквално 2-3 месеца след началото на диетите те вече си записват час за преглед.

"Анорексията не представлява само намаляване на теглото", предупреждава д-р Бояджиева. Това е комплекс от всякакви други симптоми и намаляването на теглото е един от тях. По-скоро се променя драстично поведение, начинът на общуване - стават по-затворени.

Обикновено избягват да ядат заедно с други членове от семейството, а самото хранене се превръща в някакъв ритуал - в определени часове, по определен начин, с определени храни. Много разпространено е здравословното хранене, суровоядството, разделното хранене - всевъзможни диети. При отделните случаи е различно - всеки пациент използва някаква своя система с оттук-оттам чути или прочетени неща и си съставя собствен режим.

За началото на една диета винаги има конкретна причина, твърди д-р Бояджиева. Например криза на самочувствието или конкретна случка. Тогава човек предприема мерки да промени нещо към по-добро. Обикновено при жените това е свързано с промяна в прическата или теглото. В началото контролът върху теглото и храненето води до повишаване на самочувствието. И всъщност най-опасното е степента, до която някои задълбават в тези свои усилия. Защото в един момент настъпва точно обратното на това, което е давало самочувствие.

Системното недохранване води до компенсаторни преяждания, които действат като бомба върху самоувереността, че може да се контролира храненето. Но всичко това е биохимия - резултат на промени в мозъка, който вече работи по различен начин.

Сериозният проблем възниква, когато се стигне точно до това състояние, което при жените става много бързо.

Малки ограничения могат да доведат до промени в медиаторната система на мозъка и нарушено възприемане на собственото тяло. Въпреки че отслабват, рецепторите в тялото дават невярна информация в мозъка, където има нещо като снимка на това как изглеждаме. Тези рецептори работят погрешно или спират да работят изобщо. Затова човек отслабва, но не го усеща - типичен симптом на болестта. Подобно на това как при ампутиран крайник пациентът продължава да изпитва болка в него месеци наред. Така и тук - теглото вече е спаднало, но болните продължават да се чувстват тежки и оттам е стремежът към по-нататъшно отслабване.

Намесата на специалистите е в това да помогнат да се промени основната концепция на пациента за самия него. Защото при анорексиците теглото става основен критерий за самооценка. Те не се интересуват от успеха в училище, нито от това дали се справят с други неща. Не ги интересува дори другият пол, нито нещата, които са харесвали преди.

Важно е само теглото!

Най-малкият пациент, който е имала д-р Бояджиева, е 7-годишно момиченце, близначе. На такава малка възраст заболяването протича по-различно и причина за разстройството са проблеми в семейството, раздяла на родители, при които детето реагира с неядене, често съчетано и с отказ от пиене на вода.

Може би най-тежкият проблем при хранителните разстройства е, че този, който страда, не иска помощ. Искат я тези около него. В такива случаи родителите трябва да се консултират със специалист, за да им се обясни как да подходят, за да го доведат на преглед.

Терапията е дълъг процес на преобразуване на ценности, както и на постепенно захранване. В целия свят успеваемостта е 80%.

"При нас идват сами болните от булимия, но търсят помощ само за част от симптоматиката - казва д-р Бояджиева. - Иначе и едните, и другите повръщат. Но при анорексичките това става при т. нар. фалшиво (или субективно) преяждане, когато хапват нещо повече или по-различно от това, което са решили предварително, и след това бързат да го изкарат навън. При булимията е обратното. Организмът е включил защитните си реакции и постепенно теглото се повишава независимо от повръщането и лаксативите. Булимиците също се стремят да бъдат слаби, но ежедневно се сблъскват с провала на собствените си усилия да контролират храненето. Страшното при това състояние е, че от повръщането и злоупотребата с разхлабителни се нарушава електролитният баланс и има риск за аритмия и внезапна смърт. Макар че опасността от фатален изход е еднаква и при двете хранителни разстройства."

Разликата между двете болестни състояние е, че при анорексията проблемът се разпознава отдалеч.

"Докато булимиците изглеждат горе-долу нормално. Те винаги повръщат волево, даже с много усилия - с помощта на четки за зъби, на други предмети", категорична е д-р Бояджиева. И дори да твърдят, че организмът им не приема храна, но не е така.

В последните десетина години все повече жени на зряла възраст, които са основни клиенти на козметичните салони и пластичните хирурзи, също стигат до болестни състояния от диети. Д-р Бояджиева е имала пациентка на 60 и няколко години. Понякога при жените се получават рецидиви, ако са боледували в по-ранна възраст.

През последните 15 години обаче хранителните разстройства се появяват все по-често и при мъжете.
Подражанието на модели, а не липса на апетит, кара момичета да гладуват.

"Никой не бива да си мисли, че диетите водят до загуба на апетит", категорична е д-р Светлана Бояджиева, специалист по хранителни разстройства у нас. Според нея това е много рядък симптом, който се появява едва в крайните стадии - когато се стигне до кахексия, т. е. крайна степен на измършавяване. В останалото време апетитът винаги се потиска волево.

Неправилно е да се говори за "свит" стомах. При недохранването се получава едно по-забавено изпразване на стомаха. Поради ниското тегло организмът включва в действие защитни механизми и храната стои по-дълго в стомаха, за да може по-голяма част от нея да се абсорбира. Това субективно може да се преживява като тежест, болка, дискомфорт, подчертава д-р Бояджиева.

Повечето анорексици не са били наистина дебели, те стигат до това състояние поради друга причина. Например отлична ученичка, но по-затворена не може да се впише в средата. Съучениците се подиграват и я обиждат на тегло.

Проблемът е, че от ранна детска възраст се придава негативна значимост на понятието "дебел". В приказките винаги лошата майка е дебела, грозна. Децата от малки са приучавани да се чувстват виновни, ако имат наднормено тегло.

Визуалната реклама кара младите хора да стигат до свръхидеализация на външността. А точно в пубертета тялото се променя така, че отдалечава тийнейджърите от идолите им. Те не могат да понесат тази закръгленост, почват да страдат, трудно приемат тялото си.

Затова д-р Бояджиева съветва родителите да разговарят повече с децата си, за да споделят те своите проблеми с тях, а не да ги оставят сами да ги изживяват и тълкува,т както могат.