Недохранването при анорексията е като наркотик за страдащите от болестта

Хранителните разстройства - анорексия, булимия, нервоза, пристъпно преяждане, нощно хранене, бигорексия, орторексия и други, придобиват епидемични размери, предупреждава психиатърът Светлана Бояджиева. От тях страдат милиони жени и мъже от всички възрасти, раси и култури. Има засегнати дори деца на 9-12 г. Те вземат своите жертви и у нас.

Хранителните разстройства са психични заболявания, при които човек е обсебен от мисълта да контролира храненето и теглото си, обяснява Светлана Бояджиева.

Това е опит за справяне със стреса, вътрешните конфликти или кризите на съзряването. Нарушеното хранително поведение е само външна изява на сложни емоционални, психологични и личностни проблеми.

При търсене на изход от кризисни ситуации и затруднения в живота все по-често се фокусираме върху собственото тяло и се опитваме да го доближим до идеализираната свръхслаба женска и свръхмускулеста мъжка фигура. Успешният контрол върху храненето и теглото бързо дава така необходимите в подобни ситуации усещане за компетентност и себеувереност, което мотивира да се продължи в тази посока. Съвременният живот е динамичен и пренатоварен, затова храненето може да се промени и несъзнавано при стрес, преумора, неудачи, телесни заболявания или депресивност, пояснява психиатърът.

Все едно каква е конкретната причина, недохранването води до промени в невромедиаторните системи и оттам във функцията на мозъка и психиката. Веднъж започнало, хранителното разстройство обхваща и доминира целия живат - всекидневието, поведението, самочувствието, преживяванията, интересите и взаимоотношенията. Нанася тежки поражения на тялото и психиката, които, оставени без лечение, може да имат и фатален край, предупреждава Бояджиева.

Разпространено е схващането, че хранителните разстройства са проблем само на девойки, които искат да са много слаби. Те обаче са описани в медицината още преди три века - много преди тънката фигура да стане идеал за женска красота. Клиничната картина учудващо се повтаря независимо от епохата и държавата. Означава, че се активират едни и същи разрушителни невробиологични механизми. Не е достатъчно на страдащите да се каже просто да се вземат в ръце и да започнат да ядат нормално, коментира Бояджиева. Изключително трудно е само със собствената воля да се справим с настъпващите биохимични промени.

"Установено е, че недохранването на организма и повишената физическа активност действат върху същите мозъчни структури както наркотиците и постепенно към тях също се развива пристрастяване, така че те се превръщат в своеобразна дрога. Потенциалът за пристрастяване, който има недохранването, е еднакъв с този на психостимуланта екстази", обясни психиатърът.

Трагични инциденти с известни фигури - певици, гимнастички и модели, започват да променят битуващата представа за хранителните разстройства като каприз на суетни девойки. В световен мащаб 75-80% от боледуващите оздравяват напълно, но при 15-20% заболяването става хронично. Има непълно оздравяване, но състоянието се задържа на едно ниво, което не представлява непосредствена опасност за живота.

Смъртните случаи са 0,5-20%. Разбира се, това ги прави причина номер едно за смърт при жени от 15 до 30 г., като 12 пъти надхвърлят годишната смъртност от всички други заболявания в тази възраст.

10-15% от болните умират от последиците на заболяването в рамките на 10 г. от неговото начало. В 25-30% от случаите краят е след самоубийство, и то с използване на доста екстремни методи (запалване, обесване, скачане от височина, хвърляне под превозни средства). Самоубийците с хранителни разстройства са 57 пъти повече от другите, които слагат край на живота си. Данните са от международно изследване през 2006 г.

В 25-годишната практика на д-р Бояджиева тя е лекувала над 1300 пациенти с хранителни разстройства. Статистиката при нея е като световната - 80% оздравяват напълно и нямат рецидив на заболяването. Много от тях вече имат семейства и деца, добро образование и са успешни професионалисти.

Разказите на пациенти са събрани в книгата "Лицето на глада". Всеки се е разболял в стремежа да направи нещо хубаво за себе си - да намали теглото, да стегне тялото с тренировки, да въведе ред в ежедневието, да бъде по-удовлетворен, да повиши самочувствието си в момент на лична криза. Увлечени от усещането за контрол, те продължават все по-устремено в своите планове и стават още по-стриктни и старателни. Повечето от тях са знаели за хранителните разстройства, но твърдо са вярвали, че няма да допуснат това да се случи на тях. Когато теглото стане опасно ниско, те вече не се харесват и се плашат да продължат. Осъзнават, че са стигнали дъното, но изпитват и ужас да прекратят гладуването.

По-рано мъжете били 5-7%, но през последните години се увеличават.
Броят на тези, при които лечението е било животоспасяващо, за 5 г. се е увеличил с 67%, казва Бояджиева. Анорексията засяга и все повече жени в зряла възраст, страдат и много деца - за 5 г. боледуващите под 14 г. са се увеличили с 26%. Те са и момчета, и момичета, като най-често се среща анорексия нервоза. Отслабването или спирането на растежа се постига чрез ограничаване на храната и с повишена физическа активност. При децата има по-бързо развитие на признаците на недохранването и усложнения. Често с намаляване на храненето се ограничават и течностите.