Глухонямо ли е бебето?

  Въпросът, колкото и елементарен да е, същевременно е много труден. Елементарно е като говорим на детето дали то ще се обърне към нас, т.е. реагира ли на гласа ни. Защото не може да се научи да говори, ако е тежко чуващо или глухо. То подражава на думите на възрастните и постепенно формира говора си. Обикновено децата проговарят на 1,5-2 години. Може по-рано или по-късно с няколко месеца. Трудно е да се разбере чува ли или не едно кърмаче (кърчмаческата възраст е до 12 месеца).

  Много пъти родителите виждат, че слухът на детето не е наред, но несъзнателно се залъгват. Така те установяват, че бебето не реагира като го повикат, но се обръща към прозореца, ако преминава камион. Но в случая то не приема звуци, а вибрации.

  Има и друг момент - може слухът да е наред, но нервно-психическото развитие да изостава и детето затова да не проговаря. С други думи, главното, което трябва да разберем, налице ли е добро психическо развитие и добър слух.

  Проверката на нервно-психическото развитие се прави първо от личния лекар, а после от детски невролог. А проверката на слуха - първо от личен лекар и оториноларинголог, а после се насочва към специализиран център по аудиология. Най-старият, добре оборудван със специалисти и апаратура, е в болница "Царица Иоанна". След това се формира определен план за лечение и рехабилитация, ако слухът е увреден, за да може детето да се научи да говори. Колкото по-рано започнат тези действия, толкова успехът е по-сигурен.

  Много родители след тежката диагноза, че детето е тежко чуващо или глухо обикалят всички известни специалисти за друго мнение. Това не е лошо, стига да не забавят лечебната схема - слухов апарат и обучение за говор; кохлеарен имплантант плюс слухов апарат и обучение за говор или друг подобен вариант. Колкото повече време родителите отделят за рехабилитацията на говора на детето, толкова успехите са по-големи.

Проф. Георги Едрев, специалист по уши, нос и гърло