Активирането на гена Spns2 възстановява слуха

Учени от Института по психиатрия, психология и неврология (IoPPN) към Кралския колеж в Лондон връщат слуха на мишки като използват генетичен подход.

Изследването

В основата на изследването е генетичен подход, който коригира глухотата на мишки с дефектен ген Spns2.

Първата задача на екипа е да отгледа мишки, при които генът Spns2 не е активен. След това гризачите получават специален ензим, задачата на който е да активира гена. Това, което учените установяват, е, че слухът на мишките се възстановява в диапазона на ниските и средни честоти.

Наблюденията показват още, че ефектът е най-голям, когато генът бъде активиран в млада възраст. Колкото по-дълго изследователите изчакват с интервенцията, толкова повече намаляват положителните ефекти.

Един от авторите на изследването д-р Елиза Мартелети определя момента, в който виждат как глухите дотогава мишки реагират на звуци след проведеното лечение като вълнуващ, но и като ключов. А е такъв, защото показва реалната възможност загубата на слуха, причинена от дефектни гени, да бъде преодоляна.

Ето какво казва от своя страна ръководителката на проучването проф. Карън Стийл:„Дегенеративните заболявания като прогресивната загуба на слуха се смятат често за напълно необратими. Ние показахме, че поне един тип дисфункция на вътрешното ухо може да бъде преодоляна. Използвахме генетичен метод, за да покажем това като доказателство за процеса при мишки. Но положителните резултати, които получихме, трябва да насърчат изследванията на метода за генна терапия и за лекарства, които са в състояние да възстановят слуха при хора.“

Изследването на екипа е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.

Резултатите

Както посочват авторите, в това проучване те откриват, че „един вид загуба на слуха може да бъде възстановен при условие, че лечението се проведе в рамките на критичния период в началото на прогресията на заболяването“.

Ранното активиране на Spns2 не само води до подобряване функцията на слуха, но и до защита на сетивните космени клетки от вторична дегенерация.

>>>Да чуеш гласа си след пет години тишина или историята на Игнат от руския град Улан-Уде

Изводът, който учените правят, е, че използваният от тях генетичен подход може да се разшири и да бъде прилаган и за много други заболявания.

За загубата на слуха

Значителна загуба на слуха имат повече от половината възрастни на 70 години. Както подчертават специалистите увреденият слух създава не само проблеми, свързани с битието на хората и тяхната социализация. Увреждането води до повишаване на риска от поява на депресия и когнитивен спад, то е и основен предиктор (показател) за деменция.

И независимо от напредването на науката и появата на нови и усъвършенствани помощни средства, които са полезни, слуховите апарати и кохлеарните импланти не успяват да възстановят слуха и не спират прогресирането на заболяването.

Затова, подчертават учените от Института по психиатрия, психология и неврология, има огромна нужда от медицински подходи, които могат да забавят или да преобърнат загубата на слуха. И техните усилия са именно в тази посока.

За проф. Карън Стийл

Основният изследователски интерес на проф. Карън Стийл, специалист по сензорни функции в IoPPN на Кралския колеж в Лондон, е насочен към генетиката на глухотата. Тя използва генетиката като инструмент за разбиране на молекулярните пътища, които са в основата на свързаната с възрастта загуба на слух.

Проф. Стийл е автор на повече от 60 статии. Няколко от изследванията, които тя и екипът й осъществяват са свързани с изследване на генните характеристики и вариантите им при загубата на слуха на възрастните хора в Обединеното кралство.

За гена Spns2

В последните години има множество изследвания, които показват ролята на гена Spns2 за противодействие на някои от най-сериозните заболявания.

През 2017-а учени от британския геномен Институт „Сенгър“ съобщават, че когато е под въздействието на медикаменти Spns2 е в състояние да спре развитието на метастази. Когато са го изключили от мишки с рак на кожата, броят на метастазите е намалял четири пъти.

Генът Spns2 се оказва и възможност да бъдат създадени нови терапевтични средства за борба с множествената склероза. През 2022 г. изследване показва, че мишките, лишени от Spns2 не развиват енцефаломиелит и имат по-малко Т-клетки в нервната система.