Да чуеш гласа си след пет години тишина или историята на Игнат от руския град Улан-Уде

Различен, странен, невъобразимо тих. Така най-кратко може да бъде описан животът на хората, които не чуват. Вселената, която те обитават, трудно може да бъде сравнена с нещо, което познаваме. Дори когато правим опит да ги разберем, всички ние, които чуваме, трудно можем да си представим как изглежда техният свят. Свят, в който отсъстват звуците.

Как се чувства дете, което през първите пет години от живота си не чува, и какво се променя, когато напуска затворения и безмълвен свят. Отговор на въпросите дава поредната лична история, която разказва за родения в столицата на руската Република Бурятия Улан-Уде Игнат.

Игнат и неговата история

Игнат се ражда преди пет години в Улан-Уде. Той е на осем месеца, когато майка му, Наталия Баева, разбира, че бебето не реагира, когато се обръща към него с името му, нито при шум, а в същото време внимателно следи движението на устните.

Това, което се случва от този момент с детето, е, за съжаление, обичайно за провинцията, отдалечена на хиляди километри от столичните клиники с известни специалисти и модерно оборудване.

Семейството попада в руслото на обичайното. А то е размотаване по поликлиники, висене на опашки пред кабинетите на специалист „Уши, нос, гърло“ и невролог, търсене на сурдолог. Истината е, че много родители дори не знаят за съществуването на специалист, който се занимава с проблемите на слуха, какъвто е сурдологът.

Така в крайна сметка Наталия Баева стига до обичайната ТЕЛК комисия. Тя издава документа за увреден слух, което на майката звучи като присъда. Решението на експертната лекарска комисия означава, че рехабилитацията ще бъде безплатна за Игнат.

Когато е 1 година, детето получава безплатен слухов апарат. Устройството е среден клас като качество, а силата му отговаря и на цената, за която е закупено. Както в повечето от републиките, при обществената поръчка бива избиран доставчикът, предложил най-ниска цена. Това най-често е за сметка на качеството.

В продължение на две години Игнат и майка му посещават редовно градския сурдологичен център. Резултати няма. Малко по-късно центърът е закрит и Наталия започва да води сина си при сурдопедагог, на когото плаща.

Още на първата среща специалистът изразява недоумението си от качеството на слуховия апарат, който детето ползва.

Още в началото казват на Наталия Баева, че веднъж на четири години Игнат има право на слухов апарат. „Никой не ме предупреди обаче, че ако в този период няма резултати, трябва да бъдат взети мерки, да се търси причината, а не да се чака нещата да се случат от само себе си. Излиза, че помощта за детето е просто формалност – дадоха устройство, поставиха го, отметнаха го в квадратчето. Има ли ефект от това? Не, нямаше“, възмущава се Наталия.

Майката установява, че устройството не само не помага на малкото й момченце да чува, но дори усилва дефекта. Задава си въпроса какво да прави, защото в района няма такъв вид специализирана помощ. И докато се чуди, случайно открива в социалните мрежи родителската група „МамУшки“.

Веднага им пише писмо, на което й отговарят. След продължително и прецизно избиране и множество разговори и консултации Наталия и Игнат заминават в Ростов на Дон за двуседмичен рехабилитационен курс в Специализирания медицински център „МастерСлух“. Пътуването е възможно благодарение на няколко благотворителни организации, които предоставят средства за пътуването (билетът само за един човек е над 30 000 рубли) и за престоя.

Промяната

В Специализирания медицински център „МастерСлух“ в Ростов на Дон правят пълни изследвания на малкия Игнат. С него се занимават специалисти, а най-важното е, че му поставят съвременен цифров слухов апарат, който компенсира изцяло загубата на слуха, а това прави възможно детето да расте спокойно и да се развива.

През целия ден Игнат е ангажиран. Като се започне с настройката на апарата, занимания с логопед, сурдопедагог, сурдолог. Дори по време на сън специалистите извършват изследване на слуха. Те тестват как мозъкът реагира на звуците и поставят диагнозата. Сурдолозите уточняват, че как работи слуховият орган може да бъде установено две седмици след раждането. Тук е мястото да припомним, че от 2008 г. в Русия е задължително да бъде направен аудиологичен скриниг на новороденото още в родилния дом.

Прогнозата на лекарите за състоянието на Игнат е изключително оптимистична.

Д-р Елена Анохина, която ръководи дневния център в Ростов на Дон и е отоларинголог и сурдолог и кандидат на медицинските науки, отбелязва, че наблюдават положителна динамика и сериозен напредък в състоянието на малчугана. „Основата задача сега е успехът да продължи. Затова продължават индивидуалните занимания на Игнат с логопед, сурдопедагог и психолог, чиято задача е да помогне на детето да се социализира“, коментира тя.

Д-р Анохина определя историята на Наталия и Игнат като типичен пример за много семейства. „Става дума за стотиците случаи, в които нито родителите, нито лекарите знаят какво да правят. В същото време съществуват огромни възможности за рехабилитацията на деца с нарушен слух. Има методика, медицинско оборудване, съвършени слухови апарати, с една дума разполагаме с най-добрите постижения на науката“, разяснява специалистката.

Елена Анохина споделя още, че само техният център „МастерСлух“ има 30 клиники в цяла Русия, а майката на Игнат стига до него случайно. Очевидно нещо трябва да бъде променено.

„Нужно е да се оказва помощ навреме на децата, за да не стават част от армията на хората с увреждания, която в Русия расте. Затова трябва да има разбираема и достъпна система какво се прави при всяко дете, което има увреждане на слуха. Като се започне от местния педиатър, открил проблема, който трябва да знае къде да изпрати детето, и се стигне до всеки от специалистите по веригата, ангажирани с проблема“, убедена е д-р Елена Анохина.

Краят на историята

Игнат има късмет. Въпреки закъснението, лекарите са категорични, че са направили всичко възможно в неговия случай и той има отлични шансове да се научи да разбира речта, да говори, да се развива нормално. Много често родителите губят ценно време, защото не знаят какво да правят и няма кой да ги насочи. Но слуха и речта се развиват до определена възраст. През първите шест години се оформя така наречената слухова карта. Закъснялата рехабилитация не води до желания ефект, тъй като слухът може да се компенсира, но речта ще се развие много слабо.

Наталия Баева не крие вълнението си, споделяйки за първия път, когато чува Игнат да й казва „мамо“. „Дори не съм в състояние да благодаря на лекарите. Думите ми не стигат“, казва жената, пред очите на която детето се променя с всеки ден. Майката се пита какво е да чуеш собствения си глас след години мълчание и тишина.

Игнат е изпълнен с емоции, не спира да говори, общува, смее се. Навременната намеса на специалистите променя безмълвния свят, в който момчето е затворено през първите пет години от живота си. Игнат ще ходи на училище и дори със статута на човек с увреден слух той ще израсне като пълноправен гражданин и като личност, защото чува и говори и защото светът на пълната тишина е вече минало за него.

И всъщност това не е краят, а началото на историята на едно петгодишно момче, което вече е в състояние да я напише така, както иска.