Възрастните хора с кохлеарни импланти показват слаба когнитивна функция

По-старите хора, които имат кохлеарен имплант за компенсиране на тежка загуба на слуха, имат значително по-слаба когнитивна функция в сравнение с хората с нормален слух. Невъзможността да се чува е рисков фактор за умствения спад и деменцията затова откритието предполага, че кохлеарните импланти не могат напълно да компенсират влошаването на мозъчната функция.

Изследователите, направили проучването, са на мнение, че рехабилитацията трябва да бъде съобразена с когнитивния профил на пациента с кохлеарна имплантация. Също така са необходими допълнителни дългосрочни изследвания, които са жизненоважни за определяне на въздействието на този вид импланти възху познанието и неговия спад.

Д-р Анес Клаес от Университетската болница в Антверпен, Белгия, обяснява, че дори когато се вземат предвид различия като пол, образование, възраст, по-възрастните хора показват значително по-ниски резултати в тестовете за изследване на когнитивната функция в сравнение с хората с нормален слух.

Увреждането на способността да се чува е рисков фактор за ускорен когнитивен спад и деменция. Тъй като свързаната с възрастта загуба на слуха много често се среща при застаряващото население, това означава, че много стари хора са изложени на риск от намаляване на мозъчната функция. Освен това колкото по-тежка е загубата на слуха, толкова по-голям е рискът от деменция. Това е причината учените да насочват усилията си към изследване на това дали лечението на загубата на слух чрез апарати и кохлеарни импланти може да подобри познанието при по-възрастните хора.

При липсата на дългосрочни данни Клаес и колегите й проучили дали лица с тежки увреждания на слуха, снабдени с кохлеарни импланти, имат очакваната когнитивна функция. Те сравнили резултатите от специализиран тест, решен от възрастни над 55-годишна възраст с импланти, поставени им преди 1 или до 18 г. с тези на участници с нормален слух и на подобна възраст.

Учените разработили и друг специален тест, наречен RBANS-H, който предоставя както слухова, така и и визуална информация. В резултатите веднага проличало, че има голяма разлика в когнитивната функция на всяка група. Хората с кохлеарни импланти отново постигнали значително по-ниски стойности в теста.

„Необходими са повече изследвания, за да се оцени в крайна сметка кой имплант влияе върху естествения когнитивен упадък. По данни от съвместно многопроцентово проучване се наблюдава когнитивно подобрение след кохлеарна имплантация, но без нормализация. Това означава, че поставянето на устройствата не е в състояние да задържи по-възрастните хора на очакваното ниво на познание или да го възстановят“, обобщава проф. Грие Мертен. Смята се, че допълнителната рехабилитация в дългосрочен план след имплантацията може да е подходяща за пациенти с увреден слух. Задължително условие е и съобразяване с когнитивния профил на човека.

Редактор: Ирина Тенева
Източник: medicalxpress.com
Снимка: verywellhealth.com