Бетовен избирал по-ниския регистър на нотите, за да компенсира на слуха си

Бетовен започнал да оглушава от 1801 година, когато бил 30-годишен. Той все се оплаквал, че не може да чува високите тонове на инструментите и гласовете, докато окончателно загубил слуха си, преди да се спомине през 1827 година. Трима холандски учени подробно анализираха неговите струнни квартети, като ги групираха в четири периода. Специалистите преброили и нотите, които надвишават сол в шестата октава.

Звукът е с честота 1 568 херца и изследователите установили, че подобни ноти ставали все по-редки с напредването на глухотата на композитора. Той започнал да използва повече средния и ниския регистър, защото го чувал по-добре по време на изпълнение на живо.

"Когато е трябвало да разчита на вътрешното си ухо, в даден момент Бетовен вече не можел да произвежда музика, която чува, и постепенно започнал да се обръща към вътрешния си свят и към по-ранния си опит в композирането", заключават учените от Центъра по метаболомика в Лайден.