Градските хора са застрашени от рак и депресия

  Гражданите са изложени на по-висок риск от затлъстяване, слепота, депресия и рак, пише в. "Дейли мейл", позовавайки се на изследване на испански учени. Градовете поставят сериозен проблем пред човешкото здраве, още повече че броят на нездравите им непрекъснато расте.

  През 1900 година едва 14 на сто от световното население е живеело в урбанизирани зони. Преди три години статистиките показваха, че този процент е скочил на 50, а по данни на ООН през 2050 година 70% от жителите на планетата ще живеят в градове.

  Вярно е, че градските хора се радват на по-добра работа и на по-добро заплащане. Те ползват по-добри здравни услуги имат по-богат избор на храна, но тези неща си имат цена - градската среда излага хората на повишен риск от хронични заболявания, като психически болести, имунни заболявания, артрит, инфаркт, рак и проблеми с фертилитета. А колкото повече се пренаселват градовете, толкова повече растат и споменатите заплахи.

  Учените установиха, че бебетата, родени в градовете, са по-големи и по-тежки, което би трябвало да е положителен знак, но когато се сравнят плацентите на майките от оживен мегаполис с тези от тихата провинция, при градските родилки се откриват големи количества химически замърсители, наречени ксеноестрогени. Същото важи и за още неродените им бебета.

  Неблагоприятното въздействие на ксеноестрогените се свързва със затлъстяването, хиперактивността, ранния пубертет, проблемите с плодовитостта, рака на белите дробове, простатата и гърдата. Според ръководителката на проучването д-р Мария Маркос от университета в Гранада, градските родилки, въпреки че като цяло са по-възрастни и с по-малко тегло от провинциалните, раждат по-големи бебета. Това се дължи на ксеноестрогените, индустриалните замърсители, които влияят на човешкия организъм по подобие на женския хормон - естрогена. Тези токсични вещества имат съществено въздействие върху неродените деца, но проблемите не се изчерпват с това.

  Миналата година лабораторни тестове на учени от университета в Чикаго установиха, че градските замърсители предизвикват значителни метаболични изменения при бебетата, които се изразяват в увеличена кръвна захар и резистентност към инсулина. Вредните химикали от нездравословната среда водят до развитие на диабет от тип 2. Животът в панелни блокове излага децата на много по-голям риск от силно късогледство /над 6 диоптъра/, което води до слепота при 50 на сто от случаите в по-късен етап от живота им, а това се дължи на недостатъчния контакт със слънчевата светлина.

  Сравнително стерилната градска среда излага жителите й още от малки на голям риск от алергии и астматични заболявания. Според една от здравните хипотези тези отрицателни въздействия се дължат на недостатъчния контакт на малчуганите с безвредните микроби от почвата, калта и зелените площи, които изграждат ранния имунитет.

  Лондонско психиатрично проучване, проведено от д-р Глин Луис, доказа по недвусмислен начин, че случаите на шизофрения са два пъти по-чести при мъжете, родени и израснали в градска среда. Гражданите са с 39 на сто повишен риск от депресия и биполярно афективно разстройство и с 21% повишен риск от фобии.