Доказаха научно, че средата около нас оказва влияние върху гените и развитието на клетките ни

Какъв контрол имаме над собствения си живот?

Дали сме напълно контролирани от нашите гени и оковани в бронята на нашия егоизъм, както искат да ни покажат някои от съвременните писатели? Колко сили имаме за да формираме живота си и живота на другите?

Противно на това, в което вярват много хора, много от акцентите за контрола на гените върху човешкото поведение, не са нищо повече от теория и доктрина. „Егоистичният ген" е само предположение, а не научен факт.

Каква е фундаменталната догма?

Основната догма е доктрината, че информацията в клетките ни протича само в една посока - от ДНК към РНК и от нея към протеините.

Нека да погледнем в историята на това развитие. През 1990 г. започна голяма международна програма за научни изследвания - Human Genome Project. Заявената цел бе да се състави карта на всички човешки гени и схема на взаимодействието им, с използване на компютърни програми, а след това преобразуване на това знание в супердоходно „преимущество" за цялото човечество, като например намиране на лекарства за най-страшните болести.

Накратко основна догма ни разказва, че протеините изпълняват всички основни процеси вътре в клетките ни, и техните функции напълно се определят от генетични инструкции (най-малкото - това е, в което искат да ни накарат да вярваме от страна на медицинския елит и някои клонове на фанатичните привърженици на теорията за еволюцията), и че ние, хората - не сме нещо повече от изчислен детерминиран израз на нашите гени. Ние сме малки роботи, чиято биология, емоции, здраве, и вярвания, не са в резултат на нашия избор. В действителност, ние сме „хуманоботи".

Това е теория, която се преподава в медицинските училища и университети по целия свят. За щастие, всички мислещи хора установиха, че това обезкуражаващо вярване в края на краищата е невярно.

Детерминирана ли е еволюцията?

Петдесет години преди Чарлз Дарвин да публикува „Произхода на видовете", френският учен Жан-Батист Ламарк постулира, че живите същества трябва да имат вътрешно възприемане на тяхната околна среда, за да се развиват, и че те се развиват в отговор на промените в околната си среда. Неговата идея е, че генетичните мутации по никакъв начин не са случайни. В живота има някаква вътрешна мъдрост, която ние дори не сме започнали да разбираме.

Реакцията на „научната общност" по това време възприема неблагоприятно неговото твърдение. Учените са осмивали теорията на Ламарк и името му е изтрито от учебниците по история, като на пиедестала се издига само Дарвин, въпреки факта, че той публикува книгата си петдесет години след Ламарк, и факта, че книгата му е до голяма степен въз основа на работата на друг човек - Алфред Ръсел Уолъс, а много от идеите му Дарвин копира.

Според Ламарк, има взаимодействие на силите между живите същества и тяхната среда. Според теорията на Дарвин еволюцията е напълно детерминирана и се основава на случайни мутации.

Така че кой от тях е по-близо до истината? За наше щастие, Ламарк е прав поне в едно нещо: клетките имат съзнание.

Появата на науката епигенетиката

Много високоинтелигентни биолози потвърждават недвусмислено, че детерминизмът, заключен в основната догма, е фалшив. Гените не определят действията на хората - реакцията на нашите гени е в отговор на околна среда.

Това е окончателно доказано през 1988 г. от британския молекулярен биолог Джон Кернс. Кернс взема бактерии, чиито гени не им позволяват да произвеждат лактаза - ензим, необходим за усвояване на млечна захар, и ги поставя в чашката на Петри, в която има само един хранителен елемент - лактаза. За негова голяма изненада, в рамките на няколко дни всички чаши се препълват с бактерии, които са се научили да консумират лактозата. ДНК на бактериите се променя в отговор на околната среда.

Този експеримент е бил повтарян много пъти, а учените не намират за него по-добро обяснение от очевидния факт - дори и най-примитивните организми се развиват съзнателно.

Така се оказва, че информационните потоци протичат в двете посоки - от ДНК към протеините, и от протеините към ДНК, което напълно противоречи на „фундаментална догма". Гените може да се активират и деактивират от сигнали от околната среда. Съзнанието на клетките се крие в клетъчната мембрана. Абсолютно всяка клетка в тялото ни има определен вид съзнание. Гените променят своята реакция, в зависимост от това какво се случва извън нашите клетки, и дори извън нашето тяло.

Какво означава това за нас?

Ние сме свободни да вземаме решения, които засягат нашия живот и живота на другите. Ние не сме роботи, които изпълняват командите на нашите гени. Нашите вярвания могат да променят нашата биология. Ние имаме силата да се излекуваме, да повишим нашето чувство на самоуважение и емоционалното си състояние. Всеки аспект от нашия живот може да се подобри с помощта на правилните намерения.

Най-лошото нещо, което можем да направим като мислещи и чувстващи същества - това е да се откажем от нашите дълбоки положителни емоции и да позволим на страха и гнева да вземат властта над живота ни. Когато позволяваме на нашите негативни чувства да вземат връх над нас, ние включваме в себе си психично-биологичното състояние на страх, сходно на състоянието при реакцията „удряй или бягай".

За да се развиваме положително като човешки същества, ние трябва да изразяваме положителни емоции като любов, обич, радост и воля за победа над себе си и собствения си живот. Когато сменим нашите вярвания, ние променяме емоционалното си състояние. И когато това се случи - ние променяме живота си.

На първо място, ние трябва да вярваме. Само тогава ние ще си дадем шанс да го постигнем.