Домашният любимец държи болестите далече от детето

  "Искам куче", "пони", "рибка" или "папагал".... Рано или късно, повечето родители се сблъскват с това желание на детето си. То показва, че наследникът ви има нужда от надежден приятел, без значение колко другарчета има в училище и на двора. В това негово щение няма нищо лошо. Колкото по-рано децата се запознаят с нуждите на животните, толкова по-лесно те усвояват ценни умения като тези да уважават другите, да се съобразяват с техните желания и не на последно място да носят отговорност. С помощта на домашните любимци срамежливите деца стават по-контактни, а палавниците-по-кротки. Така че по принцип не е лоша идея - стига да имате достатъчно жилищна площ - да подарите домашен любимец на детето си. Много важно е обаче да съобразите вида животно с характеровите особености на неговия бъдещ стопанин.

  Хиперактивните деца се успокояват с котка или куче, учат се да контролират своите емоции и силата на движенията. Така че ако детето ви е неуравновесено, най-добре му вземете котенце или кученце. Котенцето ще го научи на независимост и спокойствие, а кученцето на вярност и откритост. За да расте детето ви заедно с животинчето, изчакайте третия или четвъртия му рожден ден. Имайте предвид, че грижата за новия член на семейството ще падне изцяло върху вас, въпреки горещите обещания на малчугана да храни и разхожда новия си приятел. Ако държите детето само да се грижи за любимеца си, ще трябва да поизчакате докато стане на 10-12 години.

  Според специалистите, не всички породи кучета са подходящи за деца. Най-съобразителните са колитата, санбернарите, шпаньолите, немските овчарки, лабрадорите, боксерите, шнауцерите и, колкото и да е странно - уличните кучета. Малките породи като дакели и териери зле се спогаждат с децата, защото са прекалено ревниви и виждат в малкия съперник за вашето внимание. В никакъв случай не взимайте на детето бойни породи като булдог или бултериер - те наистина са опасни, защото в един непремерен жест могат да видят реална заплаха и да реагират. Кучето, макар да е най-желаният от децата домашен любимец, често се оказва истински проблем. То не може да бъде оставено само дори за ден. По време на семейните почивки или го взимате с вас, или го оставяте на грижите на познати. Иначе, кучето наистина е идеален партньор на детето. Четириногите успокояват, винаги са на разположение за игра и подпомагат развитието на чувство за отговорност у децата.

  Що се отнася до котките, за най-подходящи се считат ангорската, бирманската, бенгалската, руска синя котка и разбира се - регдол - специално отгледана да общува с деца - тя има много мек и добронамерен нрав. Тъй като писаните са своенравни, децата трябва да се научат да се съобраяват с желанията им, да не ги безпокоят, когато си почиват, иначе ще се стигне до драскотини. Т.е. ако детето ви проявява от малко силни лидерски качества, котката не е подходяща за него.

  Добър избор е папагалчето. Който е имал този пернат приятел вкъщи, знае колко радост носи той. Те обаче, както всички пойни птици, не могат да живеят сами, затова трябва са поне две. Отчетете и факта, че за малките деца птичките са по-малко интересни в сравнение с животните, които могат да гушкат и с които могат да си играят. Но именно звуците, които издават, за някои деца са възможност да се установи контакт: могат да научат папагалите да говорят, да пеят и други неща, които не могат да се правят с котка или куче. Затова домашен любимец птица е подходящ за деца с нарушения на речта. Обяснете на детето да не отваря клетката, за да не излети птиченцето. За да избегнете алергии, не оставяйте клетката в детската стая.

  Хамстери, зайчета и всякакви видове декоративни гризачи се харесват на децата, защото могат да ги вземат в ръце, да ги гушкат и да ги покажат на приятелчетата си. Но тези животни са слабо чувствителни спрямо болка (затова и толкова често се използват за провеждане на опити и тестове) и лесно могат да бъдат наранени. Освен това повечето зайчета не обичат да ги разнасят насам-натам. Ако все пак вашето дете настоява за зайче, то тогава не затваряйте животинчето, а му осигурете 2 кв.м място.

  Морските свинчета също както зайчетата, са много обичани от децата. Противно обаче на често срещаното мнение тези двама представители на животинския вид не са подходящи за съвместно отглеждане. Морските свинчета искат и да се извеждат, но като цяло се отглеждат лесно. Два пъти седмично трябва основно да се почистват. Обикновено живеят до около 5-6 години.

  Почти всяко дете си пожелава поне веднъж да има у дома златист или друг вид хамстер. Те са симпатични и нетрудни за отглеждане домашни любимци. Тъй като са активни в късните часове на деня и през нощта не е препоръчително да се оставят в детската стая. Хамстерите живеят сами, те не са тип стадни животни и така ще избегнете потомство.

  Рибките се водят най-лесните за отглеждане домашни любимци и донякъде това е вярно. Те не изискват много внимание и грижи, но все пак трябва да се чисти аквариума и да се хранят. От гледна точка на емоциите - с рибки не можеш да си поиграеш, но могат да научат детето да обича живите същества, без да очаква нищо в замяна. Затова водните обитатели са подходящи за разглезени и егоистични деца.

  Традиционните медицински твърдения до скоро ни убеждаваха, че присъствието на домашни любимци увеличава риска от развитие на алергии при децата. Все повече изследвания и доказателства обаче потвърждават точно обратното. Много по-малко вероятно (с над 50%) е да проявят и развият алергия децата, които са израснали през първата година от живота си в къща с 1-2 или повече кучета или котки, отколкото онези деца, които са израснали без домашни любимци. Това твърдение се доказва както от Американската медицинска асоциация, така и от десетки други институти, провели изследвания и тестове. Д-р Денис Оунби, ръководител на проведеното проучване от Американската медицинска асоциация, обяснява, че поколения алерголози са обучавани погрешно и са приемали твърдението, че е нежелателно да има кучета и котки вкъщи, тъй като това повишава риска от проява на алергии към тях. Тези твърдения са базирани на мнението, че преди да развиете алергия към нещо, то вие сте имали многократен досег с него. Изследването е проведено сред стотици деца, проследявайки ги от новородени до около 7 годишна възраст. В светлината на най-новите данни учените считат, че контактът с животни води до по-малък риск от алергии, тъй като децата, живеещи с домашни любимци, вероятно са били изложени на по-високи нива на ендотоксини - остатъчни вещества от бактерия, която обикновено се намира в устата на кучетата и котките. Счита се, че именно ендотоксините спомагат развитието на имунната система и намаляват вероятността от развитие на алергия.

  Част от резултатите от изследването в цифри са:

  Алергия към котки проявяват:

  15,5% от децата, които нямат куче или котка вкъщи

  11,6% от децата, които имат една котка или едно куче

  7,7% от децата, които имат 2 или повече домашни животни

  Алергия към кучета проявяват:

8,6% от децата, които нямат куче или котка вкъщи

3,5% от децата, които имат една котка или едно куче

2,6% от децата, които имат 2 или повече домашни животни

  Позитивен тест към един или повече от няколко алергена (куче, котка, полени, домашен прах и др.), са показали:

  - 33,6% от децата, които нямат куче или котка вкъщи

  - 15,4% от децата, които имат 2 или повече домашни животниКрайният резултат на изследването показва, че вероятно причината за наличието на толкова много деца с алергии и астма е... че ние живеем в твърде стерилен свят. Когато децата играят с домашни животни, трансферът на бактерии може да промени начина, по който имунната система на детето реагира и точно това го предпазва от развитието на алергии.