Доминиращата ръка не е по-сръчна по рождение

Повечето хора използват едната ръка по-често от другата – с нея пишат, хвърлят, държат прибори или извършват фини движения. Дълго време учените смятат, че доминиращата ръка е по-способна по рождение заради функционалната специализация на мозъчните полукълба и начина, по който мозъкът контролира движенията. Изследване, публикувано в списанието PNAS, обаче предлага различно обяснение. Според авторите разликата в уменията на двете ръце не е вродена, а се формира постепенно чрез практика, особено при използването на различни инструменти.

Има разлика между предпочитание и доминиране

Изследването, ръководено от проф. Джон Кракауер от Университета „Джон Хопкинс“, прави важно разграничение между две понятия, които често се използват като синоними – предпочитание и доминиране.

Предпочитанието към едната ръка представлява естествената склонност човек инстинктивно да я използва за повечето ежедневни дейности. Предишни изследвания показват, че тази особеност има биологичен произход и се проявява още преди раждането.

Доминирането, от друга страна, описва разликата в уменията на двете ръце. Именно този аспект е в центъра на настоящото проучване.

Кога се появява разликата в уменията на ръцете

За да проверят произхода на механизмите зад доминирането, учените провеждат серия от експерименти с помощта на триизмерно заснемане на движенията на ръцете. Доброволци изпълняват различни задачи – обикновено протягане на ръката, протягане с тежест, прикрепена към китката, както и движение с лека пръчка, фиксирана към предмишницата.

Резултатите показват, че при обикновените движения практически няма разлика между двете ръце. Добавянето на тежест също не води до съществено предимство. Разликата става очевидна едва при задачата с пръчката, която изисква по-прецизен контрол. Именно тогава недоминиращата ръка изпитва значително повече затруднения.

Практиката променя всичко

Изследователите провеждат и допълнителен експеримент, при който участниците пишат с помощта на химикалка, прикрепена към лакътя. В този необичаен тест първоначалното предимства на доминиращата ръка изчезва.

След достатъчно упражнения и двата лакътя подобряват уменията си с еднаква скорост. В крайна сметка движенията, изпълнявани с тренирания лакът, се оказват по-прецизни от тези, извършвани с нетренираната недоминираща ръка. Това показва, че уменията могат да бъдат изградени чрез практика, независимо коя част на тялото се използва.

Инструментите оформят доминирането

Според проф. Кракауер хората не предпочитат дадена ръка, защото тя е по-сръчна. Напротив – тя става по-способна именно защото се използва по-често. Ако в ежедневието не съществуваха инструменти и предмети, които изискват продължителна практика, вероятно не би имало значителна разлика между двете ръце.

Ахмет Арак допълва това твърдение, като посочва, че хората са уникални със способността си да създават и използват инструменти. Според него доминиращата ръка може да бъде разглеждана като своеобразен отпечатък на човешката култура и технологично развитие, а не единствено като резултат от биологични особености.

Нов поглед към развитието на човешките умения

Заключенията на изследването поставят под съмнение традиционната представа, че доминирането на едната ръка е вродено. Вместо това учените смятат, че то се формира постепенно през целия живот в резултат на натрупания опит и продължителната практика при използването на различни инструменти.

Според учените асиметрията между двете ръце не се определя единствено от гените или функционалната организация на мозъка, а възниква в резултат от взаимодействието между биологията, ежедневното поведение и културната среда. Това показва, че дори привидно неизменни човешки характеристики могат да бъдат оформяни през целия живот.

Следващи стъпки в изследванията

Авторите планират да разширят проучванията си сред хора с различен житейски опит. Сред тях са левичари, които са били принудени да използват дясната си ръка, пациенти, преживели инсулт, както и хора с ампутация, които развиват нови двигателни умения чрез използването на протези или други помощни средства.

Бъдещите изследвания могат да предоставят още по-задълбочено разбиране за начина, по който човешкият мозък и двигателните способности се адаптират към променящите се условия и новите предизвикателства.