Доц. Ботьо Ангелов: "Глаукомата може да се лекува успешно"

от 17 сеп 2011г.

Доц. д-р Ботьо Ангелов е началник на Първо очно отделение в Александровска болница, която е най-голямото и най-старото глаукомно отделение в страната. Доц. Ангелов е и преподавател в катедрата по очни болести към Медицинския университет с близо 250 научни трудове.
Създател е на фондация "Национална академия глаукома", която има за цел да съдейства за обучението на специалисти, да организира конференции, както и да си сътрудничи с пациентските организации в борбата с глаукомата.

Глаукомата, която е една от водещите причини за необратима слепота у нас и по света, може да се лекува успешно, казва доц. Ботьо Ангелов, началник на Първо очно отделение в Александровска болница. Тя е хронична, дегенеративна оптикопатия, при която има загуба на ганглийни клетки на ретината и се развива атрофия на очния нерв. Вследствие на това се губи част от периферното, а в последствие и централното зрение.
Заболяването е предимно двуочно, но има и някои форми, при които се засяга само едното око. Когато има глаукома и на двете очи, уврежданията и прогресията на болестта не са в еднаква степен.
Пораженията, нанесени на очите от заболяването при откриването му, не могат да бъдат възстановени, но може да се спре напредването на болестта при своевременна диагностика и адекватно лечение, обяснява доц. Ангелов. За съжаление много пациенти стигат твърде късно до специализирана помощ, защото глаукомата се развива и напредва в много случаи без ясни симптоми. Ранното диагностициране и терапията са много важни за запазването на зрението. Така пациентът ще може да работи, да е с добро самочувствие и да не е в тежест на близките си и обществото.
Понякога идват пациенти, които са се преглеждали при очен лекар за вътрешно "перде" (катаракта), чакали са го да узрее, но през това време глаукомата е останала недиагностицирана, пояснява доц. Ангелов. Проблемът в световен мащаб е, че половината от пациентите с глаукома остават недиагностицирани. Причината е, че не са отишли на преглед или не са изследвани прецизно със съвременна апаратура. Има и друга впечатляваща статистика - около половината пациенти, които се лекуват за глаукома, на практика не са болни от нея.
Една от причините е, че в ранните фази много трудно се разграничават здрави от пациенти с начална глаукома.
Правилно е да се говори за глаукоми, а не за глаукома, тъй като съществуват различни форми. Най-често срещаната е първичната откритоъгълна глаукома, по-рядко закритоъгълната. Има и вторични глаукоми, които се дължат на други очни или общи заболявания. Съществува и вродена глаукома.
Глаукомите засягат около 2% от населението над 40 г. в цял свят, като с напредване на възрастта честотата се увеличава.
Чуят ли за глаукома, хората си представят повишено вътреочно налягане. Така е наистина при голяма част от пациентите. Има обаче и болни, при които глаукома се развива при така нареченото нормално вътреочно налягане. Средно статистически то е в границите на нормата, но за конкретния пациент е високо. Всъщност проблемът е в тълкуването кое е нормално и кое повишено вътреочно налягане, обяснява доц. Ангелов. Оптималните стойности са в твърде широки граници - между 10 и 21 мм живачен стълб. При други пациенти обаче може да има повишено вътреочно налягане, без да настъпят глаукомни увреждания. В тези случаи има очна хипертензия и може да не се наложи лечение.
Въпреки че причините за възникването на болестта не са напълно изяснени, се смята, че наследствеността играе съществена роля.
Има открити гени, които се свързват със заболяването.
Ако в семейството има вече болен от глаукома, има смисъл кръвните му роднини да си направят профилактичен преглед с оглед своевременна диагностика. В ранните стадии на първичната откритоъгълна глаукома няма осезаемо намаление на зрението, болка, зачервяване или дразнене. Оплакванията са дискретни и хората често ги отдават на неточни очила, а всъщност има глаукома, която не е диагностицирана и влошава зрението.
При по-рядката първична закритоъгълна глаукома пациентите може да имат дразнене, зачервяване, болка и др. Понякога пациентът може да вижда ореол около източник на светлина като фарове на автомобил, лампа и др. Това се дължи на рязко повишеното вътреочно налягане. При остър глаукомен пристъп може да има болка в окото, съответната половина на главата, както и гадене, повръщане, рязко намаление на зрението. Има редица варианти на вторични глаукоми, свързани с усложнения на наличен захарен диабет, запушване на съдове в ретината, някои очни тумори, травми и др.
Когениталната глаукома (рядко срещана) се развива в първите месеци или години след раждането. Бебето не може да даде ясен знак какво чувства, но може да има дразнене, сълзене и затваряне на клепачите. Прави впечатление, че има по-голямо око - обикновено е само едното, но може и двете. В началото родителите се радват, че бебето е с големи красиви очи, но се оказва, че има развита глаукома, пояснява доц. Ангелов.
Лечението е с капки, лазер или хирургия
За да се сложи точна диагноза при съмнение за глаукома, освен измерването на вътреочното налягане и рутинния преглед са необходими редица допълнителни изследвания със съвременна апаратура: измерване дебелината на роговицата с цел преизчисляваме към по-реална стойност на вътреочното налягане, изследване на зрителното поле (компютърна периметрия), образно-диагностични методи, изследващи зрителния нерв и ретината (хайделбергска томография, оптична кохерентна томография). Цялата тази информация ни е необходима за поставянето или отхвърлянето на диагнозата "глаукома", както и за за проследяването на прогресията и моделирането на лечението.
Вариантите за лечение на глаукомата са различни в зависимост от формата, стадия и придружаващите очни общи заболявания. Лечението е медикаментозно, предимно с капки, лазерно или хирургично. Целта е вътреочното налягане да се нормализира, като се достигне индивидуалната прицелна стойност, при която не се наблюдава прогресия на глаукомните увреждания. Тя е индивидуална и изисква проследяване на пациента. Най-често се прилага консервативно лечение с капки, но не повече от три вида. Има и комбинирани препарати от два медикамента. В редица случаи е подходяща лазерна терапия. Има различни апарати, а изборът е според глаукомата и конкретните изменения.
Третият вариант на лечение е хирургичният. Той се прилага, когато болестта напредва и медикаментозното лечение не е достатъчно и ефективно. Операциите тук също са различни, като може да се наложи и поставяне на антиглаукомни импланти. Те подпомагат оттичането на вътрекамерната течност, а оттам и нормализирането на налягането. Подходът е строго индивидуален. Понякога пациентите имат и други очни заболявания - катаракта (помътнена леща), и операцията може да е комбинирана. Сменя се лещата и се прави антиглаукомна операция.
В Александровска болница има специализирано отделение, което се занимава с ранна диагностика, проследяване, консервативно, лазерно и хирургично лечение на глаукомите. Има и амбулаторен кабинет, в който се извършват и профилактични прегледи.
За съжаление здравната каса не покрива пълния пакет медицински услуги и медикаменти, необходими за диагностиката и лечението на пациентите с глаукома. Имплантите например са за сметка на пациента.