Д-р Артър Агътстън: Холестеролът като показател е почти безсмислена величина

  Част от рутинната медицинска профилактика за хората над средна възраст е изследването за холестерол. Ако общото му ниво в кръвта се окаже повишено, това веднага ни дава повод за безпокойство, заговорва се дали и как да се лекуваме. При равнище под нормата пък въздъхваме с облекчение - благодаря ти, Господи, всичко ми е наред.

  Напоследък обаче експертите все по-често се питат: не отдаваме ли твърде голямо значение на холестерола като признак за повишен сърдечен риск?

  "Холестеролът като показател е почти безсмислена величина", казва д-р Артър Агътстън. Кардиологът от Маями е автор на книги за диети, подходящи за южното крайбрежие на САЩ. Негови изследвания показват, че равнището на холестерол при хора, прекарали сърдечен удар, и на тези, които не са, е почти идентично. "Това съвпадение е тревожно", съгласен е и д-р Кваме Акосах от университета на Вирджиния. "Взет като отделен рисков фактор, този показател има твърде слаба стойност", смята той.

  Това се потвърждава и от друго голямо изследване, което констатира, че средното ниво на т.нар. лош холестерол при хора, хоспитализирани за сърдечни заболявания, е 105 (2,7 по приетата у нас мерна единица), което се приема почти за оптимално.

  Проучването, публикувано в "Америкън харт джърнъл", констатира, че почти половината от хоспитализираните са имали нива на LDL (т.нар. лош холестерол) под 100 (2,6), което нормално се смята за нискорисково. Друго проучване пък установява, че само половината от инфарктите стават при хора с висок холестерол, или със стойност 240 (6,2) и повече, а пък една пета се случват при хора с нива на холестерола под 200 (5,1), смятани за безопасни според утвърдените от СЗО предписания. Агътстън смята, че показанията за холестерола са далече от пълната картина, защото мерят величината му в кръвта. Те обаче не дават представа за количеството LDL(лошия холестерол), което се натрупва като плака по стените на кръвоносните съдове. А именно плаката причинява инфарктите.

  Цитираните проучвания сочат, че някои от хората, които си мислят, че са във високорисковата група заради отчетените завишени нива на холестерола, всъщност не са застрашени. А други, които се смятат за "чисти", всъщност може би трупат опасни плаки.

  Човешкото тяло има нужда от холестерол. Восъчната субстанция е в обвивката на всяка негова клетка. Холестеролът е градивната съставка за хормоните, на витамин D и на други важни за организма вещества. Той циркулира в кръвообращението с помощта на липопротеините. Липопротеинът с ниска плътност - LDL, отвежда холестерола от черния дроб. Липопротеинът с висока плътност - HDL, пък обира излишния холестерол и го връща обратно в черния дроб.

  Черният дроб е "фабриката", която произвежда холестерола, необходим на организма. Но той може да си го набави и от мастните киселини. Когато LDL в кръвта надвиши очистителната способност на HDL, започва да се натрупва плака.

  Натрупването на плака трае през целия живот, тръгвайки от детството, но протича индивидуално у всеки. Гените са много важен индивидуален фактор, от който зависи дали сте застрашен от натрупване на LDL под формата на плака. Високото кръвно налягане също ви прави податлив на трупане на плака. Ако сте затлъстял, диабетик, пушач или страдате от хроничното възпаление lupus, вие сте по-застрашен от натрупване на плака от някой със същото отчетено ниво на LDL холестерола.

  Д-р Кваме Акосах от Вирджиния използва всички тези фактори, за да определи "общия риск" на всеки пациент и да изработи строго индивидуална схема за неговото лечение.

  Освен това се сблъскваме и с такъв индивидуален фактор като различния размер на отделните LDL частици. По-малките частици навлизат през стените на кръвоносните съдове по-лесно от по-големите LDL частици.

  Повечето инфаркти се предизвикват не от постепенното стесняване на кръвоносните съдове, а от откъсването на частичка от плаката в артерия, която е стеснена най-малко наполовина. Половината от всички инфаркти настъпват внезапно, без предварителни признаци. Именно този факт рязко повишава значението на диагностичните тестове.

  Особено уязвими от прекалената зависимост от показателите на холестерола се оказват по-младите жени. Проучване върху инфарктите при жени под 65 г. сочи, че нито една от тях не е била смятана за високорисков случай по традиционната таблица на Фрамингъм за степента на риска. В нея се комбинират факторите възраст, пушене, кръвно налягане, общ холестерол и HDL. От дълго време вече медицината прилага цял един клас лекарства, наречени статини, за сваляне на LDL - лошия холестерол. Физическите занимания и нискомаслените диети с изобилие на плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни също понижават LDL и качват нивото на добрия - HDL холестерол. Подобряват се показателите и при отказване на цигарите.

  Но тези едва ли не магически показатели може да се окажат само първа стъпка към опознаване на реалното състояние на вашето сърце. "Повишеният холестерол не е диагноза. Той е симптом, какъвто е и температурата. Той трябва да ни насочи към търсене на причините", казва д-р Джеймс Ъндърбърг, професор от медицинския факултет в Нюйоркския университет. Той специализира профилактика на сърдечносъдовите заболявания.