Една трета от хората са с изкривена носна преграда - какво представлява реконструктивната риносептопластика и кога се налага да бъде извършена?

от 06 юни 2011г.

Една от най-честите операции в оториноларингологията е риносептопластиката. Много автори в продължение на дълги години са разработвали различни методи, които са били удачни за своето време. Разработена е нова оперативна техника, при която не се извършва латерална остеотомия и при която следоперативният период е много по-кратък. Най-честата находка при предна риноскопия е изкривената носна преграда. Девиацията (отклонение от нормалното положение) на носния септум не е патология, ако не довежда до затруднено носно дишане. Изкривената носна преграда се среща в 30% от населението, а деформацията на външния нос - в около 10%. Причините могат да бъдат травматични, а също така и растежни, в резултат на диспропорции на костно-хрущялните елементи на носа по време на растежа.
Травматичните девиации и деформации могат да се появят още по време на родовия акт, както и след травми в детската възраст. Останалите изкривявания в по-късна възраст се дължат на различни битови, промишлени, транспортни и други причини.
Растежните девиации и деформации не могат да се обяснят в повечето от случаите. Периодът на шестата до осмата седмица от ембриологичното развитие играе важна роля върху развитието на носа, затова някои болести по време на бременността, употреба на лекарства, могат да засегнат носните структури.
Девиациите на носната преграда могат да бъдат под формата на шипове, кристи, S-образни, кръстообразни и др.
Деформациите на външния нос най-често са кифози, сколиози или кифосколиози и лордози. Разбира се, не трябва да се подценяват индивидуалните особености на всеки нос, неговата широчина и дължина.
До 1948 г. съществуват различни методи за корекция на носната преграда и външния нос, но най-често се е прилагала техниката на Килиан (субмукозна резекция на септума). При нея се отстранява целият изкривен участък от хрущяла, не се заменя липсващата част от хрущяла или костта, а лигавицата от едната страна допира директно до лигавицата от другата страна. Този факт именно прави тази методика слаба, защото много чести усложнения при нея са перфорациите на септума, както и вибрациите на лигавицата на целия участък на премахнатия хрущял, водещи до промяна на дишането.
Равносилно на революция в хирургията на септума се явява методиката на М. Соttlе, описана от него още през 1948 г. Самата методика подготвя лигавицата и перихондриума на носния септум, така че и атрофичните участъци на лигавицата по изпъкналите места се съхраняват и не се травматизират. Той създава не само оперативна методика, но и набор инструменти, подходящи за нейното извършване.
Други автори развиват хирургията на носния септум и външния нос до степен на виртуозност, но както знаем всяка методика има своите слабости.

Д-р Юрий НИКОЛОВ, УНГ, завеждащ клиника "Св. Параскева"

За Framar.bg: Вестник "БГ Север", Плевен

Още по темата: