Формата на носа зависи от климата, не само от гените

Формата на носа на човек се определя не само от гените, но и от климата, информират специалисти от университета в Пенсилвания.

Несъмнено човек унаследява формата на носа от своите родители, но с годините тя се приспособява към климатичните условия от мястото на пребиваване.

Формата на носа при всеки е различна, но разглеждайки по-големи етнически групи, могат да сенамерят доста общи черти.

Според предишни изследвания и потвърдени с проучването на пенсилванските учени хората, чиито прародители са живеели в райони с доста топъл и влажен климат, са предразположени към по-широки ноздри. Тази форма на носа значително се различава при жителите на райони със студен и сух климат.

По-тесните ноздри позволяват увеличаване на влажността на въздуха чрез затоплянето му. Това е доста ценен фактор в страните със студен въздух. Сухият и студен въздух не е подходящ за респираторните пътища.

"Няма универсална форма на носа. Всъщност прадедите ни са се приспособили към средата и климата на живот", коментира антропологът Арсиан Зайди.

В действителност генетичните различия между различните групи населения не е толкова изразена. Използвайки формата на носа в качеството на ярък пример учените са доказали, че външният вид на хората от различни етнични групи се различава силно, в сравнение от техните гени. За своето изследване специалистите са анализирали 2637 човека от четири различни етнически групи - представители на Западна Африка, Северна Европа, Южна и Източна Азия. Чрез използването на 3D – снимки с множество камери, учените внимателно са проектирали и анализирали формата на носа сред доброволците.

Установено е, че еволюцията на носа е комплексна. Специалистите подчертават, че и други фактори могат да окажат влияние, като например изборът на сексуален партньор.

Резултатите от изследването за еволюирането и приспособяването на човешкия нос към климатичните условия дават нови насоки и могат да бъдат полезни като приложение в медицината и антропологията. Специалистите отбелязват, че изводите са от съществено значение за опознаване на различни заболявания като лактозна непоносимост, сърповидно-клетъчна анемия и рак на кожата.

Изследването е публикувано в PLoS Genetics.

По статията работи: Велина Неделчева
Снимка: WordPress.com