Емпатичната загриженост се проявява през втората година от живота

Акценти

Проучване на учени от Мюнхенския университет „Лудвиг и Максимилиан“ установява, че емпатичната загриженост се проявява на 18-месечна възраст. Констатациите, публикувани в Cognitive Development, разкриват, че изражението на лицето, жестовете или вокализацията на децата на тази възраст показват, че са емоционално засегнати от страданието на друг човек.

От психологическата гледна точка проявата на емпатична загриженост е важна стъпка в човешкото развитие. „За да изпита загриженост към другите, детето трябва първо да може да прави разлика между себе си и другия човек.“, коментира Маркус Паулус, ръководител на Катедрата по психология на развитието към Мюнхенския университет и автор на проучването. Тази представа за себе си се появява през втората година от живота, което се потвърждава и от факта, че именно в този период децата започват да се разпознават в огледалото.

Бебетата се трогват от чувствата на другите – страх или мъка – от ранна възраст. Психологията на развитието тълкува това емоционално „заразяване“ като първа стъпка към емпатична загриженост. „Хората, проявяващи емпатична загриженост, трябва да могат да регулират емоцията и да не бъдат завладени от нея.“, обяснява Паулус. „Емпатията изисква не само афективен резонанс, но и разбиране и способност да се приеме гледната точка на другия човек.“

Проучването

За целите на проучването учените изследват каква роля играя поведението на родителите за способността на децата да изпитват загриженост към другите. В изследването са включени 127 двойки майка-дете, които преминават през различни поведенчески експерименти, когато децата са на 6, 10, 14 и 18 месеца.

По време на проучването изследователите записват признаците на емпатична загриженост, проявени в експерименти, в които децата наблюдават как други хора претърпяват лек инцидент и симулират болка. Отговорът им е допълнително сравнен с поведението им, когато видят хора да се смеят.

Констатациите сочат, че емпатичната загриженост, чиито първи признаци се проявяват през втората година, е от решаващо значение за просоциалното поведение* (дейности, насочени към благополучието на другите) в по-нататъшното развитие на децата. „Емпатичната загриженост ни помага да реагираме по подходящ начин на страданието на другите. Тя ни мотивира да се грижим за тях.“, споделя съавторът на проучването Тамара Бечер.

Емпатичната загриженост не е вродена

Това, което прави впечатление на изследователите, е, че степента на родителската чувствителност е ключова – колкото по-чувствително майката реагира на нуждите на бебето, толкова по-голяма е възможността през втората година то да прояви загриженост към непознат. Това означава, че емпатичната загриженост не е вродена, а се развива в контекста на социалните взаимоотношения и е социално придобита.

>>> Способността на тийнейджъра да изпитва емпатия е резултат от пълноценните отношения в семейството

„Едно дете не би могло да оцелее без чувствителни родители, които проявяват загриженост към другите. Децата се учат от тях как да се справят с негативните емоции, в резултат на което впоследствие могат да прилагат научените уроци.“, коментира Паулус.

Paulus Markus et al. When do children begin to care for others? The ontogenetic growth of empathic concern across the first two years of life. Cognitive Development. 2024.