Жените, заченали ин витро, са с по-висок риск от развитие на следродилна кардиомиопатия

Изследване, представено на Heart Failure 2019 – научен конгрес на Европейското кардиологично дружество – установи, че жените, забременели след ин витро, са с по-висок риск от развитие на следродилна кардиомиопатия (PPCM). PPCM е рядка форма на сърдечна недостатъчност, която се проявява през последния месец на бременността или до пет месеца след раждането.

Ин витро и рискът от следродилна кардиомиопатия

Усложненията по време на бременност могат да доведат до много проблеми, които да засегнат както здравето на майката, така и на бебето. При някои жени усложненията се развиват по време на бременността, докато при други проблемите се проявяват преди зачеването или след раждането. Последните изследвания сочат, че жените, които се подлагат на лечение за фертилитет, имат повишен риск от сърдечна недостатъчност, свързана с бременността.

Високата успеваемост и достъпността до асистираните репродуктивни технологии водят до увеличаването на дела на децата, родени след ин витро оплождане. Изследователи от Медицинското училище в Хановър отбелязват, че успеваемостта на процедурите варира между 10 и 50 процента според възрастта и приложения метод. Това означава, че в повечето случаи трябва да се извършат няколко процедури, за да се осъществи зачеване. Според автора на настоящото проучване Дениз Хилфикер-Клайнер жените, които са развили сърдечен стрес или нарушена функция на сърцето, са с повишен риск от развитие на следродилна кардиомиопатия.

Задух, подути крака и чести призиви за уриниране през нощта са признаци на сърдечната недостатъчност, свързана с бременността, която засяга една на 1000 бременни жени по целия свят и е животозастрашаваща за майката и бебето.

“Много е трудно да се разграничи нормалния дискомфорт при бременност от симптомите на сърдечна недостатъчност“, казва съавторът на изследването Тобис Пфефер. „Нашето проучване показва, че рискът от следродилна кардиомиопатия е пет пъти по-висок при жени, подложени на лечение за фертилитет, така че те трябва да са наясно, че дискомфортът по време на бременност може да се окаже сериозно заболяване.“

Проучването

Проучването обхваща 111 жени със следродилна кардиомиопатия в Германия. Всички са помолени да попълнят стандартизиран въпросник за фертилитет и лечение за безплодие, проведено до началото на изследването. Също така по време на проучването учените извършват анализ на данни за лечения на безплодие, провеждани от различни центрове за ин витро процедури.

Откритията на изследователите показват, че жените със сърдечна недостатъчност по-често страдат от безплодие или изпитват затруднения при зачеването. Друг интересен факт от проучването е, че рискът от следродилна кардиомиопатия е пет пъти по-висок при жени, заченали ин витро.

“Жените, които се подлагат на изкуствено оплождане, обикновено са по-възрастни и раждат по-често с цезарово сечение, което означава, че при тях се наблюдават два рискови фактора за PPCM.“, казва Хилфикер-Клайнер. „Възможността за многоплодна бременност пък е по-голяма при ин витро оплождането, което също повишава риска от следродилна кардиомиопатия.“ допълва той.

Според изследователите, освен възрастта и раждането чрез секцио – двата основни рискови фактора за развитие на следродилна кардиомиопатия – асистираните репродуктивни технологии също могат да окажат отрицателно влияние върху сърдечното здраве. Въпреки че няма ясни доказателства, някои генетични проблеми, проявили се след проведено хормонално лечение, могат да предразположат жените както към субфертилитет, така и към развитие на сърдечна недостатъчност, свързана с бременността.