Протеиновата инфузия намалява риска от сърдечна недостатъчност след прекаран инфаркт

Сърдечносъдовите заболявания са най-големият убиец в световен мащаб. Основният проблем е, че когато човек преживее инфаркт, увреждането на сърдечния мускул води до образуването на гъста тъкан, която увеличава риска от сърдечна недостатъчност на по-късен етап. Сега изследователи от Университета в Сидни откриха начин чрез протеинова инфузия да подобрят значително функцията на сърцето след прекаран инфаркт.

Към момента е доказано, че протеиновата терапия, наречена рекомбинантен човешки тромбоцитен растежен фактор - AB (rhPDGF-AB) подобрява сърдечната функция при мишки, претърпели инфаркт.

С новото проучване учените установят категорично, че терапията води до подобни резултати и при големи бозайници.

Изследователите от Института за медицински изследвания Westmead и Университета в Сидни извършват експеримент с прасета, претърпели инфаркт и откриват, че протеиновата инфузия подтиква образуването на нови кръвоносни съдове в сърцето, което води до намаляване на потенциално фатална сърдечна аритмия.

„Това е изцяло нов подход. Подобрявайки сърдечната функция след инфаркт, лечението с rhPDGF-AB води до увеличаване на процента на преживяемост в нашето проучване.“, казва ръководителят на изследването доцент Джеймс Чонг.

Настоящите методи са фокусирани върху намаляването на белезите от сърдечен удар чрез възстановяване на кръвта и кислорода в сърцето възможно най-бързо. Въпреки че се наблюдава подобряване на клиничните резултати, голям процент от пациентите развиват сърдечна недостатъчност в рамките на една година след прекаран инфаркт.

Въпреки че лечението, включващо протеинова терапия, не повлиява на размера на образувания белег от прекаран сърдечен удар, rhPDGF-AB подобрява сърдечната функция, като предизвиква заздравяване в областта на травмата, категорични са изследователите.

Необходими са допълнителни изследвания върху животни, за да се установи безопасността на лечението, но учените смятат, че в най-скоро време терапията ще бъде приложима и при лечението на хора.

Проучването е публикувано в „Science Translational Medicine“.