Замърсяването на околната среда влошава артрита

Изследователи в Мичиганския университет изследват взаимоотношенията между HLA гена и диоксина в миши модел на ревматоиден артрит. Те откриват, че комбинацията от диоксини (широко разпространени замърсители на околната среда) и HLA гените води до увеличаване на броя на свръхактивните остеокласти, които водят до прекомерното разрушаване на костите.

Ревматоидният артрит е автоимунно заболяване, при което имунната система погрешно атакува ставите. Характеризира се с болка, подуване и скованост в ставите, най-често тези на ръцете, краката и китките.

Въпреки че симптомите подлежат на лечение, пациентите често изпитват непредсказуеми и инвалидизиращи изблици на болка, при които отокът се влошават значително.

Отдавна е установено, че вероятността за развитие на ревматоиден артрит се определя от наличието на човешки левкоцитен антиген (human leukocyte antigen - HLA).

Също така е наблюдавано, че сред носители на генната вариация на HLA, тези, които пушат, са по-склонни към развитие на заболяването, което се проявява и с по-тежки симптоми. Животът в градските райони, където има по-високи нива на изгорели газове, също е свързан с повишен риск от развитие на ревматоиден артрит.

Смята се, че компонентът на замърсителите на околната среда, който е отговорен за този повишен риск, е диоксинът, за който при експериментален модел вече е доказано, че увеличава усложненията при множествената склероза (също автоимунно заболяване).

"Нашето проучване доказва, че взаимодействието между диоксините и HLA гените е в основата на причините, които провокират появата на ревматоиден артрит. Научният ни труд е една убедителна демонстрация, че взаимодействието между тези два фактора улеснява разрушаването на костите... Все пак диоксинът е само един от много химикали, които могат да провокират подобни промени в тялото", заяви професор Джозеф Холошиц от медицинския факултет в Мичиганския университет.

Констатацията, че разрушаването на костите при ревматоиден артрит се увеличава от замърсителите на околната среда, може да се окаже съществено при разработването на нови методи за третиране на заболяването.

Текущите интервенции действат чрез намаляване на възпалението на ставите, но е твърде вероятно по-голяма ефикасност да се постигне с лекарства, които са насочени към намаляването на костното увреждане.

Изследователският екип вече е идентифицирал някои потенциални варианти на лекарства, които блокират активирания от HLA гените процес и предотвратяват увреждането на костите. Съедниненията са тествани при експериментални модели на мишки и дават обещаващи резултати, като напълно спират развитието на ревматоидния артрит.

По статията работи: Богдана Георгиева
Източник: eurekalert.org, news-medical.net
Снимка: delameredairy.co.uk