Защо някои заклети пушачи никога не се разболяват от рак на белия дроб

Учени от медицинския колеж „Albert Einstein“ в Ню Йорк твърдят, че са открили причината някои заклети пушачи да не се разболяват от рак на белия дроб, въпреки големия риск, на който се излагат.

Откритието, разбира се, не променя факта, че тютюнопушенето вреди сериозно на човешкото здраве, тъй като може да доведе до сърдечносъдови заболявания, диабет и инсулт.

Статистиката сочи, че повечето случаи на рак на белия дроб се дължат също на вредния навик. Въпреки това, едва 10%-20% от хората, които пушат през целия си съзнателен живот, се разболяват*. 

Механизъм, който „поправя“ увредената ДНК

В ново изследване, публикувано в списание „Nature Genetics“, нюйоркски експерти твърдят, че при някои от пушачите може би е налице ясно изразен механизъм, или устойчивост, която ги предпазва от мутации в белите дробове и съответно от рак.

Отдавна е известен фактът, че тютюнопушенето причинява рак на белия дроб, като предизвиква ДНК мутации в иначе нормално функциониращите белодробни клетки. Напълно очаквано, екипът открива значително повече изменения именно в клетките на пушачите.

Клетъчните мутации се определят от честотата на пушене

Оказва се, че броят клетъчни мутации е тясно свързан с количеството цигари, но до известна степен. След 23 пакетогодини, броят на измененията в клетките на белия дроб спира да расте.

Според авторите на проучването някои пушачи притежават своеобразна система за възстановяване на увредената ДНК, или за „пречистване“ на дима, за да не може да нанесе толкова тежки увреждания върху организма им. Експертите споделят, че предстои да съберат още доказателства в подкрепа на своята хипотеза.

Д-р Саймън Спивак, професор по епидемиология, здраве на населението и генетика към медицинския колеж „Albert Einstein“, уточнява: „Заклетите пушачи не са носители на най-много и най-тежки мутации. Данните ни показват, че те успяват да оцелеят, въпреки вредния си навик, защото по някакъв начин в даден момент стопират процеса на натрупване на клетъчни изменения. С други думи, те сякаш имат своя система, която да поправя увредената ДНК и да ограничава ефекта от дима върху организма им.“

Използвани научни методи

Учените прилагат техника, известна като едноклетъчна амплификация, при която се използва малко количество ДНК за създаването на по-голямо количество ДНК с високо качество. Методът гарантира по-голяма прецизност при откриването на същински мутации, без да се допускат грешки при секвениране. Способът е създаден през 2017 г. и е тестван за първи път върху епителни белодробни клетки, взети от 14 доброволци непушачи, на възраст 11-86 години, и от 19 пушачи, на възраст 44-81 години (с различна честота на тютюнопушене).

Откритието може да се окаже повратна точка в търсенето на средство за изчисляване риска от рак на белия дроб във възможно най-ранен етап. Следващата крачка е да се провери дали има начин за определяне индивидуалната способност на човека да възстановява вече увредена ДНК и да намалява риска от рак на белия дроб вследствие от тютюнопушенето.

Д-р Спивак допълва: „Ако човешката способност за възстановяване на ДНК от вредите, нанесени от дима, се окаже измерима количествено, ще можем да осигурим още едно средство за превенция и ранна диагностика на болест, която се лекува изключително трудно.“ 

* Zhenqiu Huang, Shixiang Sun et al. Single-cell analysis of somatic mutations in human bronchial epithelial cells in relation to aging and smoking. Nature Genetics. 2022.