„Златна кръв“ – какво прави най-рядката кръвна група толкова ценна

Вероятно няма човек, който да не е запознат с четирите основни кръвни групи – А, В, АВ и 0 – както и със спецификата на резус-фактор, който може да е положителен или отрицателен. Малцина обаче знаят, че в тази класификация има и една особена кръвна група – Rh-нулева кръвна група – която неслучайно е наречена от учените „златна кръв“. Какво обаче я прави толкова ценна?

Кръвопреливанията коренно трансформират съвременната медицина, превръщайки се от високорискова експериментална процедура в крайъгълен камък на здравеопазването, който спасява милиони животи годишно. Възможността за безопасно преливане на кръв и кръвни продукти е от решаващо значение в критични ситуации като травми, сложни операции, лечение на рак и овладяване на хронични кръвни заболявания.

Не всеки човек обаче може да се възползва от тази забележителна процедура. Хората с редки кръвни групи изключително трудно намират дарена кръв, която да съответства на тяхната собствена.

„Златна кръв“ – най-рядката кръвна група в света

Rh-нулева кръвна група – най-рядката кръвна група в света – се среща само при 50 души, като активните донори са едва 9. Това означава, че ако някой от тях има нужда от кръвопреливане шансовете му за такова са изключително малки. Поради това хората с Rh-нулева кръвна група се насърчават да замразяват кръв за дългосрочно съхранение.

Освен редкостта, тази кръвна група е високо ценена и по други причини. В медицинската и изследователската общност често е наричана „златна кръв“ поради факта, че е съвместима с всички кръвни групи и изключително ценна за медицински изследвания и кръвопреливания, особено при спешни случаи, когато кръвната група на пациента е неизвестна.

Уникалните свойства на Rh-нулева кръвна група са от голям интерес за медицинските изследователи, които от години изучават начини за преодоляване на предизвикателствата при кръвопреливанията с цел разработване на нови методи за осигуряване на кръв за всички.

Защо кръвните групи са важни

Кръвта, която циркулира в човешкото тяло, се класифицира въз основа на наличието или отсъствието на специфични маркери на повърхността на червените кръвни клетки. Тези маркери, известни като антигени, се състоят от протеини или захари, които се отделят от клетъчната повърхност и могат да бъдат засечени от имунната система на организма.

„Ако ви прелеят донорска кръв, която съдържа различни антигени от вашата собствена, имунната ви система ще създаде антитела към тази кръв и ще я атакува.“, обяснява Аш Тойе, професор по клетъчна биология в Университета в Бристъл. „Ако ви прелеят повторно същата кръв, това може да бъде животозастрашаващо.“

Двете кръвногрупови системи, които предизвикват най-силен имунен отговор, са АВО и Rhesus (Rh). Хората с кръвна група А имат антигени А на повърхността на червените си кръвни клетки, докато тези с кръвна група В притежават антигени В. Кръвната група АВ има както антигени А, така и В, а група 0 няма нито един от тях. Всяка кръвна група може да бъде Rh положителна или Rh отрицателна.

Хората с нулева отрицателна често са смятани за универсални донори, тъй като кръвта им не съдържа А, В и Rh антигени. Това обаче не е напълно вярно. Към октомври 2024 година са известни 47 кръвногрупови системи и 366 различни антигена. Това означава, че са възможни имунни реакции при всяко кръвопреливане. Освен това има над 50 Rh антигена. Когато човек е с кръвна група с отрицателен резус-фактор, това означава, че в кръвта му отсъства Rh(D) антигена, но неговите червени кръвни клетки все още съдържат други Rh протеини.

Хората с Rh-нулева кръвна група обаче нямат всичките 50 Rh антигена, което означава, че не могат да получават кръв от друга група. Въпреки това тази кръвна група е съвместима с всички други. Това я прави изключително ценна, тъй като е с нисък риск от имунна реакция и може да се използва за кръвопреливане при по-голямата част от хората. Поради тази причина учени по целия свят търсят начин да възпроизведат „златната кръв“.

Опити за създаване на „златна кръв“ в лаборатория

В проучване, проведено през 2018 г., Тойе и други учени от Университета в Бристъл пресъздават Rh-нулева кръвна група в лаборатория. За целта взимат клетъчна линия – популация от клетки, отгледани в лаборатория – от незрели червени кръвни клетки. В хода на проучването екипът използва техниката за генно редактиране Crispr-Cas9, за да изтрие гени, кодиращи антигените на петте кръвногрупови системи (АВО, Rh, Kell, Duffy и GPB), които са отговорни за повечето трансфузионни несъвместимости.

„Изчислихме, че ако премахнем пет от най-проблемните кръвногрупови системи, ще създадем ултрасъвместима клетка.“, коментира Тойе.

Подобен тип клетки биха били съвместими с всички често срещани кръвни групи, но също и с по-редките, включително Rh-нулева кръвна група и бомбайски фенотип, който се среща при един на всеки четири милиона души.

Използването на техники за генно редактиране обаче остава спорно и строго регулирано в много части на света, което означава, че може да мине известно време, преди този ултрасъвместим тип кръв да стане клинично достъпен.

Други изследователи също правят опити да създадат „златната кръв“ в лабораторни условия.

През 2021 г. имунологът Грегъри Деном и колегите му от Института за изследване на кръвта Versiti в Мулиоки, САЩ, използват Crispr-Cas9, за да създадат персонализирани редки кръвни групи, включително Rh-нулева кръвна група, от човешки индуцирани плурипотентни стволови клетки (стволови клетки, които могат да се диференцират във всеки вид клетки при подходящи условия).

Въпреки впечатляващите усилия, създаването на изкуствена лабораторно отгледана кръв, която може да се използва от хората, все още изисква много работа. Една от трудностите пред учените е стимулирането на стволовите клетки да се развият в зрели червени кръвни клетки. В човешкото тяло червените кръвни клетки произлизат от стволови клетки в костния мозък – процес, наречен хемопоеза, който е труден за възпроизвеждане в лаборатория.

„В момента вземането на кръв от нечия ръка е много по-ефективно и рентабилно, което означава, че в обозримо бъдеще ще ни трябват кръводарители.“, коментира Тойе. „Но за хората с редки кръвни групи, за които има много малко донори, създаването на изкуствена кръв е от съществено значение.“