Изневярата е кодирана в гените?

  Всички го искат, но малцина го правят: да бъдат верни до гроб. 90 процента от германците искат да са верни на половинките си, но всеки трети признава, че поне веднъж в живота си е изневерявал. В това всъщност няма нищо чудно...

  Ако вярваме на статистиките, ще стигнем до заключението, че консервативните ценности са много по-разпространени сред младото поколение, отколкото при по-възрастните. С времето обаче и мярката за вярност претърпява изменения: в миналото имаше един брак и един сексуален партньор за цял живот, докато в наши дни връзките са много по-краткотрайни. Т. е. ние сме верни не на един, а на няколко последователни партньора. Ексклузивността е вече само временна, а моногамността - серийна.

  Дивото зове!

  Това обаче си е истинско постижение, като се има предвид, че по природа сме си кръшкачи. Известно е, че мъжете имат по-добър шанс за разпространение на гените си, когато имат деца от различни жени. А жените пък търсят за баща на децата си, допълнително към този, който ги закриля и издържа, и мъж, чиито деца ще бъдат по-умни, по-красиви, по-здрави. След като децата са отгледани, родителите започват да търсят разнообразие и нови "генетични проекти". Или с други думи: дивото зове, дори и в случаи на щастлив и хармоничен брачен живот.

  Хамбургският психолог Курт Щарке казва, че при повечето хора изневерите са случайност. Той допълва, че възможностите за нови контакти са нараснали значително в последните години. За това е виновна не само глобализацията, но и неограничените възможности на виртуалното пространство. Изневерите в интернет вече също са обект на анализи и изследвания: психоложката от Цюрихския университет Забрина Брюстле е една от първите учени, изследвали виртуалното кръшкане. За дефиницията на този вид изневери тя казва: "Всеки определя сам за себе си какво да разбира под изневяра. Но със сигурност не винаги е нужен физически контакт."

  Какво обаче все пак ни спасява от кръшкане? Като баланс на животинските ни инстинкти природата ни е дарила с необходимостта от обвързване. Обяснението е просто: децата имат много по-голям шанс да оцелеят, ако за тях се грижат и двамата родители. Нуждата от емоционална обвързаност вече е доказана и биохимично чрез изследване на хормоните. Учени от университета в Стокхолм установили, че мъже с изменения в гена Вазопресин се разделят много по-често от половинките си. Други изследвания обаче показват, че доколко един човек е верен на половинката си, зависи основно от неговата самоувереност и психическо здраве. Тези, които не са склонни към депресии и неврози, са по-лоялни и изневеряват или по-рядко, или никога.

  Много важни за успешната връзка са както общите приятели и семейната среда, така и общите грижи за нещата от делника. Ролята на децата във връзката на родителите е спорна. Наследниците могат както да сплотят родителите си, така и да бъдат пречка за щастливата им връзка.

  А как стоят нещата при животните?

Учени твърдят, че в животинския свят има само един вид животни, които никога не изневеряват. Става дума за т. нар. диплоцон парадоксум - вид рибни паразити, които се срещат още в ранна фаза на развитие, след което телата им се срастват. Дефакто те не изневеряват поради простата причина, че няма как да го направят.

  При животни като лебедите например, които мнозина експерти смятат за моногамни, заблудата се дължи на факта, че липсва достатъчно наблюдение. ДНК-анализи са доказали, че 70 процента от всички изследвани лебедчета не са деца на бащите си. Най-много изневеряват бозайниците. Причината е, че мъжкарите не участват активно в отглеждането на малките, което им отваря пространство за любовни похождения.

  С други думи: моногамията не е естествено явление. Както при животните, така и при хората желанието за изневяра е подсъзнателно. Но човекът има едно предимство - като същество, дарено с разум, той може да избира.