История на целувката

Целувката е ритуал, който има дълга и интересна история.

Много изследователи смятат, че целувката е възникнала от друга традиция - преди много векове хората са се опознавали, като взаимно са си душили лицата. "В някой момент устните им случайно се докоснали и те решили, че това им харесва доста повече от душенето", обяснява антрополог от университета в Тексас.

През по-голямата част от ранната човешка история обонянието е било сетивото, което е играело най-важна роля в общуването, твърди Шерил Киршенбаум, автор на "Науката да целуваш". Хората са го използвали, за да определят настроението, здравословното състояние и социалния статус на събеседниците си.

"Те много често са се поздравявали с подушване. Отърквали са носовете си в лицето на човека срещу тях, защото по лицата ни има жлези, които отделят феромони. С времето докосването на лицата преминало в докосване на устните. Така се родила целувката като социален поздрав."

Като израз на романтични чувства се смята, че целувката е възникнала в древна Индия и е описана в епоса Махабхарата, който вероятно е създаден около 1000 години преди Новата ера. Това е най-старото описание на романтична целувка, открито досега. "Тя постави своите уста върху моите и издаде звук, който ми достави удоволствие", пише в древната поема.

Историците вярват, че по това време романтичната целувка е била непозната в останалата част на света и е била донесена в Европа по времето на Александър Велики.

В древна Гърция целувката се е използвала за демонстриране на статус, ранг и вярност сред мъжете в армията или в съда, обяснява Киршенбаум. Тя е била израз на социалната йерархия. Споменава се в "Одисеята" на Омир, но като знак за смирение, когато робът на Одисей целува господаря си при неговото завръщане на остров Итака.

През голяма част от човешката история местата, по които хората са се целували, са демонстрирали техния ранг в двора на монарха или в армията. Човек е целувал своя равен по устата, подчинените войници, слуги и роби са целували бузата, ръката, краката, края на робата или дори земята под краката на техния висшестоящ, ако се е смятало, че той е твърде високопоставен, за да бъде докосван въобще. Това продължило до 18-и век.

По времето на Юлий Цезар римляните вече били пристрастени към целувката, твърди Брайънт. В своя сборник "Любовни елегии" поетът Овидий използва думата savium, или така наречената от римляните "целувка на душата", известна днес като "френска целувка". Император Тиберий се опитал да забрани целувката, защото смятал, че чрез нея се разпространява проказа, разказва Киршенбаум. Той обаче не успял да наложи забраната, тъй като хората много обичали да се целуват.

Най-големите врагове на целувката са били ранните християни. Целувката е спомената девет пъти в Библията, но само в един случай, в "Послание към римляните", тя е използвана в романтичен контекст. Има предателски целувки (тази на Юда), целувки за поздрав, за израз на подчинение или за създаване на живот (в "Сътворение"). Няколко папи са се опитвали да забранят романтичната целувка. През 1312 г. папа Климент Пети провъзгласил, че "целувката с мисъл за разврат е смъртен грях".

По това време романтичната целувка все още била непозната в голяма част от света. През 19-и век, когато европейските мисионери започнали да проповядват в Африка, Азия и Океания, заедно с божието слово те донесли и целувката на места, на които тя била смятана за отблъскваща.

В Япония целувката е смятана за обида, докато не била популяризирана от американците през 19-и век. През 1920 г., когато скулптурата на Роден "Целувката" била изложена в Токио, тя била скрита зад бамбуков параван. След Втората световна война сцените с целувки в холивудските филми били внимателно изрязвани от версиите, предназначени за прожекция в окупирана Япония.