Какви рискове крие избелването на зъбите при пушачи

  Избелването на зъбите е известно в денталната практика от около 30 години. За тази цел се използват две вещества - водороден и карбамиден прекис. Механизмът на избелване включва образуване на нестабилни свободни радикали, които атакуват пигментните молекули, намиращи се в органичната съставка на емайла. Премахнати, те вече не отразяват светлината и зъбите изглеждат по-бели.

  Водородният прекис действа много по-силно и затова се прилага за по-кратко време. Използват се средства с концентрации между 9 и 40%. На основата на водородния прекис са избелващите средства, създадени за професионално приложение в денталния кабинет. За разлика от него карбамидният прекис e значително по-слаб - има една трета от силата му, и затова се използва в домашна обстановка.

  Благоприятният ефект от избелването е привлекателен за хората, но като всяко средство, използвано върху човека, и при това действие има странични ефекти. Най-честите са поява на чувствителностна зъбите, която е временна и бързо отминава, възпаление на венците от локалното съприкосновение на средствата с тях и постепенно възвръщане на стария цвят, което изисква повтаряне на процедурите на около 6 месеца.

  Именно относително честото прилагане на тези средства поставя въпроса за допълнителните възможности за възникване на странични явления.

  В медицината е известен ефектът на натрупване, възникващ при съчетаване на действието на две или повече вещества с доказана възможност за раково развитие. При хора, които са редовни пушачи, никотинът със съдържащите се в него патогени може да предизвика развитие на рак на белия дроб, устата, както и на други органи и системи в организма в много по-голяма степен в сравнение с непушачите.

  От друга страна, е доказано, че вещества като водороден и карбамиден прекис също могат да предизвикат рак на устата и белия дроб, ако се приемат в големи дози, което обикновено става при участващите в производствения им процес.

  Логично е да се предположи, че при съчетанието на никотиновите токсини и тези от водородния или карбамидния прекис се реализира ефектът на натрупване и рискът от развитие на раково заболяване ще бъде значително по-висок.

  За водородния прекис се знае, че в големи дози е слаб канцероген. Изследвано е влиянието му върху пода на устата, място, застрашено в най-голяма степен от развитие на рак. Там се утаява и в най-голямо количество водородният прекис при процедурата. Това обаче е твърде незначително количество, което за краткото време на действие не би могло да предизвика сериозен риск. По-висок е рискът за лигавицата на венците, но там рак се развива изключително рядко.

  Има повече от 100 проведени експериментални изследвания за установяване на този ефект. Правени са както експерименти на животни, така и сравняване на ефекта от избелване при пушачи и непушачи. Не са получени резултати, които да потвърждават някаква зависимост между рака на устата и комбинацията от избелване на зъбите и тютюнопушене.

  Международната агенция по изследвания на рака (IARC) е излязла засега със заключение, че "няма достатъчно надеждни доказателства" за риск от рак на устата при пушачи, които избелват зъбите си.

  Такива са доказателствата от провежданите изследвания. Понякога с годините резултатите се променят или се получават допълнителни данни, но засега няма категорични доказателства за подобна връзка.

  Не трябва да се забравя, че в устата попадат редица вещества, които имат доказани канцерогенни свойства, но те не предизвикват рак или поне няма такива данни. Такива са например натриевият хлорид, глицерина, захарозата и много други, част от които са елемент от редовния хранителен режим.

  Разбира се, аз бих препоръчала все пак на пушачите да спрат с този вреден навик, който е доказано канцерогенен, но съм убедена, че не такъв отговор очакват от мен.

Проф. Милена Пенева, ръководител на катедрата по детска дентална медицина към Факултета по дентална медицина в София, национален консултант по детска дентална медицина