Как мозъкът на самотните и мъдрите хора реагира на различни емоции

В ново изследване, публикувано в списание „Cerebral Cortex“ на 05.03.2021 г., експерти от медицинското училище на Калифорнийския университет в Сан Диего разкриват, че определени зони в мозъка ни реагират напълно противоположно на емоционални стимули, свързани със самотата и мъдростта.

Множество изследвания през последното десетилетие доказват, че самотата е важна детерминанта, когато говорим за физическото и психично здраве на човека. Тя може да доведе до немалко здравословни проблеми и дори до покачване ръста на смъртност. В миналото учени доказаха, че мъдростта е качество, което ни предпазва от пагубното влияние на самотата. Двете се противопоставят една на друга и вероятно причината се крие в различните мозъчни процеси, които протичат, когато помъдряваме или изпитваме самота.

Джиоти Мишра, автор на проучването, директор на лаборатории „NEATLabs“ и асистент в катедрата по психиатрия към медицинското училище, споделя, че екипът му е бил силно заинтригуван от начините, по които хората реагират на различни положителни и отрицателни емоции.

Те включват 147 доброволци на възраст 18-85 години. Всеки от тях трябва да изпълни проста когнитивна задача, свързана с определяне посоката на стрелка, която виждат пред себе си, докато на заден план се сменят лица, изразяващи различни емоции.

Самотата забавя когнитивните процеси и ни прави по-чувствителни на негативни емоции

Експертът пояснява, че всеки път, когато участниците видят гневни лица, реакциите им в определянето на посоката на стрелката се забавят значително, най-вече при самотните хора. Оттам те стигат до заключението, че по-самотните обръщат повече внимание на заплашващи стимули като например ядосаните лица.

При по-мъдрите участници учените наблюдават осезаемо по-бързи реакции, когато са под въздействието на положителни емоции, тоест на заден план се показват снимки с щастливи лица. Това означава, че мъдростта, особено проявена под формата на емпатия, ускорява когнитивните процеси в мозъка.

Ролята на темпорално-париеталната връзка в мозъка

ЕЕГ записи на мозъчната дейност разкриват, че част от мозъка, известна като темпорално-париетална връзка (TPJ), се активира в различна степен при самотните и мъдрите хора. Връзката между темпоралната и париеталната области е особено важна при обработката на информацията, способността да изпитваме емпатия и да разбираме околните. При самотните участници активността се повишава, когато са изложени на негативни емоции (гневни лица), а при мъдрите, когато са под въздействието на положителни (щастливи лица).

Eкспертите също така забелязват, че при хората, които изпитват самота, е по-активна високата част на лявата париетална кора, когато са под въздействие на заплашващи стимули. Тази част от париеталната кора отговаря за фокусиране на вниманието.

В същото време при мъдрите участници в проучването се активира повече лявата част от мозъка, наречена остров, или insula, когато наблюдават снимки на щастливи хора. Инсулата отговаря за социални умения като способността да изпитваме емпатия например.

Според автора Дилип Жесте, доктор по медицина от Центъра по здравословни въпроси, свързани със стареенето, и почетен професор по психиатрия и невронауки, „напълно противоположните реакции при двете групи хора разкриват, че поне до известна степен роля играе невробиологията и не става въпрос само и единствено за субективни предразсъдъци.“

По-мъдър и не толкова самотен?

Мишра смята, че направените от екипа открития са тясно свързани с психичното и физическо здраве на участниците, защото те демонстрират начина, по който самотните и мъдрите хора обработват постъпващата в мозъка им информация. Той вярва, че с помощта на тези измерими биологични маркери в мозъка учените биха могли да открият по-ефективни форми на лечение. Специалистът дори вижда възможности да се повлияе чувството за самота, като се активират по изкуствен път областите, които могат да го направят по-мъдър.

Авторите предвиждат провеждането на още две проучвания - надлъжно и експериментално.

Мишра е оптимист и признава, че когнитивните мозъчни маркери са ключът към осигуряването на по-добри здравни грижи в бъдеще, които да са насочени и към един от най-сериозни проблеми на съвременното общество – самотата.

В екипа участват Джилиан Гренан, Фахад Алим, Мариам Зафар-Кан и други. Трудът им е финансиран от фонда на лабораториите в Калифорнийския университет в Сан Диего, Санфордския институт по въпросите на емпатията и състраданието „T. Denny“, Националния институт по психично здраве и т.н.