Коприва и киселец за здраве

Нормализира пониже­ната киселинност на стомашния сок, възбужда апетита. Това е едно от първите зелени расте­ния, които се появяват след зимата.

Българска­та народна медицина прилага листата му (при цъфтеж - от април до август) като диуретично средство и като про­филактика срещу ате­росклероза. Освен това киселецът е ефикасен при чернодробни увреж­дания, придружени с жълтеница.

Рецепта: Препоръчва се растението да се приема в свеж вид, при­мерно на салата.

Нежелани ефекти: По-големи количества мо­гат да доведат до раздразване на бъбреците. Приемането му се огра­ничава при оксалатна диатаза, нарушения в кръвосъсирването и при склонност към гърчове.

Копривата понижава нивото на кръвната захар, дейс­тва общоукрепващо, кръвоспиращо и диуретично. Употребява се още от дълбока древ­ност. Народната меди­цина го е използвала най-вече при кръвоизливи от дихателните пътища, храносмилателния тракт и по-специално при ма­точни послеродови кръвотечения и смущения в месечния цикъл.

Копривата е и мнозо добро средство против пролетната умора, пови­шава устойчивостта на организма, подобрява об­мяната на веществата. Използва се още при бъбречни камъни, отоци, асцит, храносмилателни смущения, ревматични заболявания... Интерес­но е, че пресният сок от коприва понижава ниво­то на кръвната захар. Това се обяснява с нали­чието на секретин, кой­то стимулира панкреаса.

Рецепта: Вътрешно (особено за кръвоспира­не): прясно изтискан сок от свежи листа се изпол­зва веднага.

Две чаени лъжички сит­но нарязани листа се за­ливат с една чаша вода, пие се по 30-40 капки три-четири пъти дневно.

Външно: за компреси при изгаряния и лечение на рани. Инфузът се при­готвя от 4-8 чаени лъжички листа на 1 чаша вряща вода.

За Framar.bg: Вестник "Марица", регион Пловдив