Луличката - нежна грижа за здравето

Билката цъфти от юни до септември. Среща се по тревисти места, край пътищата и като плевел в орниците из цялата страна - из равнинните и предпланинските райони.
Използват се цъфтящите облистени надземни части на растението, отрязани на около 30 см от върха.

Билката съдържа алкалоида пеганин с възбуждащо действие върху гладката мускулатура и жлъчегонно действие. В нея са изолирани и флавоновите гликозиди линарин, неолинарин и пектолинарин. Установени са освен това фитостерол, аскорбинова киселина и други органични киселини.
Тя се прилага се при лениви черва като очистително, при нощно напикаване у децата, болезнено уриниране, възпаление на простатата жлеза, главоболие, жълтеница. Външно се използва като лапи при циреи, кожни болести, възпаление на очите и клепачите, ухапване от насекоми. Пресният сок, смесен в равни части със свинска мас, служи за мазило при хемороиди.

Но бъдете внимателни с употребата на тази билка.Тя дразни стомаха, предизвиква диария, затруднява дишането и отслабва сърдечната дейност. Затова трябва да се прилага внимателно под лекарски контрол.

Рецепта:
Използва се запарка от растението. Дневната доза се получава, като се залее 1 чаена лъжичка от наситнената билка с 250 куб.см вряща вода. След изстиване запарката се прецежда и се изпива на 2-3 пъти през деня.

За Framar.bg: Вестник "Марица", регион Пловдив

Още по темата:

• Пиреят има отхрачващо, антисептично и диуретично действие
• Люцерната - бащата на всички храни
• Най-добрите природни храни-диуретици
• Пет билки, които облекчават пристъпите на астма