Много от младите хора, разболели се от рак, съжаляват след време за взети решения при започване на лечението им

Почти всеки четвърти млад човек, разболял се от рак, съжалява за първоначално взетите решения по отношение на лечението му. Това показва изследване, което насочва, че младежите искат повече право на глас за тяхната терапия.

Изследователи проучили 203-ма пациенти с онкологично заболяване, които били на възраст между 15 и 29 г., за период от 6 седмици след поставянето на диагнозата. Специалистите обърнали внимание на предпочитанията и опита на младите хора относно вземането на решения. След 4 месеца и след 1 година учените отново анкетирали младежите, за да проверят дали има промяна в отношението им към направения избор за лечението им.

В началото 58 на сто от пациентите заявили, че искат да споделят отговорността по вземане на решение в името на най-добрия начин за действие. 51% от младите хора поискали ограничено участие от страна на техните родители и повечето от тях имали роля в процеса на избор. 24 на сто от участниците в проучването заявили в първоначалните интервюта, че съжаляват за вече взетите решения за терапията. След 4 месеца процентът на изразилите съмнение относно лечението бил 23, а след 1 година – 19 на сто.

„Разкайването е свързано с негативни психологически резултати, включително депресия и тревожност. Но в същото време ние открихме, че пациентите, които се доверяват на своите онколози и смятат, че те разбират личностните им ценности, по-рядко съжаляват впоследствие за решенията, взети относно терапията им“, казва водещият автор на изследването д-р Дженифър Мак от Онкологичния институт „Дана-Фарбър“ в Бостън.

Според изследователите онколозите, които се грижат за тези пациенти, могат да играят важна роля в подпомагането на болните да направят добър избор за себе си и лечението си и да се чувстват комфортно от това.

Сред пациентите, които не са участвали във вземането на решения, но биха имали предпочитания, повечето имали по-пасивни роли спрямо родителите и лекарите. Но ролята на вземане на решения не била обвързана с вероятността за по-късно съжаление.

Болните от рак, които са диагностицирани по време на юношеството или в ранна зряла възраст, могат да имат нужда от лечение, което да е различно от това за по-малките пациенти или по-възрастните. Въпреки че те обикновено искат право на глас по отношение на лечението си, някои родители и онколози се опитват да ги предпазят от лоши и сложни новини. Това може да ги постави в неведение и да ги лиши от факти, от които се нуждаят, за да направят информиран избор за терапията си. По този начин могат да изпаднат в ситуация, където да са неудовлетворени физическите и психическите им нужди.

Проучването показва, че младите хора, които напълно се доверяват на своите лекари, са 83% по-малко склонни да изразяват съжаление относно първоначалните решения за лечение. Също така са 87% по-малко склонни да се съмняват в първоначално назначената терапия, когато почувстват, че техните лекари са разбрали какво е важно за тях.

Резултатите от изследването показват още, че родителите трябва да бъдат вничателни при изключването на тийнейджърите и младите хора от решенията за лечение и да разпознават кога те се нуждаят от различна степен на участие, за да се чувстват комфортно с плана на терапията. Ако родителите бъдат помолени да дадат своето мнение, те трябва да го предложат, но ако младежите не искат тяхното мнение, майката и бащата трябва да се съобразят и да подкрепят решението на детето си.

Редактор: Ирина Тенева
Източник: reuters.com
Снимка: massagemag.com