Нарцисизъм и когнитивен дисонанс – причините да не можем да приемем загубата

Президентът на САЩ Джо Байдън и вицепрезидентът Камала Харис спечелиха изборите в страната, преминавайки критичните 270 гласа, които им осигуриха престоя в Белия дом през следващите няколко години.

Макар традицията да повелява реч да произнесе не само победителят, но и загубилият изборите, Доналд Тръмп не го направи.

Не е коректно и обективно да се анализира който и да е човек от разстояние, въпреки че много от нас се поддават на изкушението. Учените обаче използват психологически теории и модели, с които да обяснят неспособността на част от нас да приемат, че са загубили. Особено полезна тук би била психологията на личността като направление от науката психология.

Нежеланието да признаем загубата, дори когато всички факти сочат, че тя е неизбежна и категорична, е феномен, който учените не са изследвали задълбочено все още. Обикновено хората, които не могат да приемат неуспеха или провала си, носят в себе си черта, наречена грандиозен нарцисизъм. Истината е, че те не само не осъзнават, че са загубили, а може дори да не разбират това.

Някои психологически теории като тази за когнитивния дисонанс – резултат от разминаването между онова, в което вярваме и онова, което ни се случва, обясняват защо понякога се вкопчваме в собствените си убеждения и пренебрегваме очевидните факти.

Ако си мислим, че сме по-добри от останалите, тогава какво означава загубата?

Личностните черти могат да дадат отговор на въпроса защо някои от нас не приемат загубата.

Нарцисизмът има две основни форми: грандиозен нарцисизъм и уязвим нарцисизъм.

Какво представлява грандиозният нарцисизъм?

Той е най-тясно свързан с нежеланието за приемане на загубата. Хората, които страдат от него обичат да се заявяват грандиозно, да проявяват агресия и да демонстрират надмощие над останалите. Според експерти от Държавния университет на Пенсилвания този тип нарцисизъм се характеризира с „публично подсилване на собствената позиция и тежест, отричане на проявена слабост, заплашителна настойчивост за повече правомощия и омаловажаване на хората, които биха могли да подкопаят високата личностна самооценка“, описани в списание „Journal of Personality Disorders.“

Грандиозният нарцисист обича конкуренцията и усещането за доминиране и има преекспонирана представа за себе си, своите умения и качества. Той има по-висока и нереалистична самооценка. За него загубата представлява заплаха за самооценката и възприятието за собствената му стойност. Според психолози от Израел той я смята за особено смущаваща и опасна, като „неспособност да поддържа темпото на своите противници.“

Вместо да поеме личната отговорност за претърпения провал или загуба, той търси виновник извън себе си, да прехвърли вината и да оправдае несгодите си с недостатъците на другите. Той не само не признава, че провалът е лично негов, а и не го осъзнава.

Неумението да приеме загубата е опит да се предпази изградената висока самооценка на нарцисиста.

Защо не искаме да се откажем, въпреки доказателствата, че сме на грешен път?

През 50-те години на миналия век известният психолог Леон Фестингър издава книгата си „Когато пророчеството не се сбъдне“. В нея се разказва за група хора, които вярват, че краят на света е неизбежен и ще настъпи на точно определена дата.

След като датата настъпва, а светът продължава да съществува, вярващите не се усъмняват в своята правота. Вместо това те търсят обяснение и още повече се фиксират върху идеята си за неговия край. Тогава Фестингър споменава когнитивния дисонанс като възможна причина за отричането на реалността.

Когнитивен дисонанс

Когнитивен дисонанс се наблюдава, когато се сблъскаме със събитие, разминаващо се с нашето отношение, схващания и поведение. Самият дисонанс ни кара да чувстваме дискомфорт, тъй като е в противоречие с онова, в което вярваме. За да потиснем неприятното усещане, намираме начин да игнорираме фактите и да оправдаем фиксацията си. 

По-долу ще дадем пример за когнитивен дисонанс.

Луиз вярва, че играе много добре шах. Тя кани приятелка, която е едва запозната с играта. Луис очаква лесна победа, но се оказва, че приятелката й не се предава бързо и накрая Луис губи. Загубата е доказателство, че всъщност тя не е толкова добър шахматист. И въпреки това, за да не подкопае собствената си висока самооценка, момичето си повтаря, че приятелката е имала късмета на начинаещия.

Според някои експерти целта на дисонанса е да се адаптираме, тъй като всички стратегии ни помагат да си проправим път в един несигурен за нас свят и да намалят стреса, който изпитваме.

Тези стратегии обаче още повече затвърждават вярванията ни. Колкото по-дълго се придържаме към тях, толкова по-трудно ще приемем неизбежните последствия при загуба или неуспех.

Как грандиозният нарцисизъм взаимодейства с когнитивния дисонанс при загуба?

Както споменахме, грандиозният нарцисист има твърде преувеличена представа за себе си. Когато се сблъска с факти, които противоречат на нея, той изпитва когнитивен дисонанс. В опитите си да се почувства по-добре, нарцисистът пренасочва вината и прехвърля отговорността на външен фактор. Така той успява да съхрани високата си, макар и погрешна, самооценка.

Стратегия за справяне с дисонанса би могло да бъде и нежеланието ни да поднесем извинение. Учени от Австралия откриват, че когато откажем да се извиним след провинение, целим да не допуснем разрушаване на представата за собственото ни Аз.

Може да се каже също, че отричането на загубата на президентските избори е проява именно на грандиозен нарцисизъм и дисонанс от страна на Доналд Тръмп. Реч, пропита със съжаление или извинение, няма да последва. 

Прочетете още: Когнитивен дисонанс: Защо лъжем себе си.