Начини на установяване и лечение на исхемична кардиомиопатия

от 14 март 2012г.

За да разбетете дали имате исхемична кардиомиопатия, се налага да посетите специалист кардиолог, който от своя страна трябва да извърши редица изследвания, за да докаже тази диагноза. При исхемичната кардиомиопатия лявата камера на сърцето е разширена и слаба, трудно изпомпва достатъчното за организма количество кръв, т.е. нарушена е помпената функция на сърцето.

Причина за тази кардиомиопатия е исхемичната болест на сърцето (коронарна болест), при която има нарушение на кръвоснабдяването на сърдечния мускул и намалено постъпване на кислород. Това се дължи на атеросклеротични плаки и стеснения на коронарните съдове. Болните усещат, че имат оплаквания като по-лесна умора, задух, стягане и болки в сърдечната област, кашлица, аритмия и др.

Най-често болните с исхемична кардиомиопатия са преживели сърдечна атака (сърдечен инфаркт), при което е пострадала голяма част от сърцето. За да се докаже, че тези оплаквания са признак за исхемична кардиомиопатия, се налага да се направят следните изследвания:

- ЕКГ

- ехокардиография

- рентгенография

- кръвни изследвания

- коронарография

- холтер ЕКГ

При необходимост се правят стрессцинтиграфия, компютърен томограф и магнитен резонанс.

Всички тези изследвания се анализират по време на клиничния преглед и се взема решение какво да бъде лечението. Целта е да се подобри силата на сърцето, и да се премахнат оплакванията и да се направи профилактика на усложненията.

Многообразието на лечебните методи изисква консултация с опитни кардиолози и кардиохирурзи, специализирани за целта клиники или центрове. Те определят до каква степен настъпилите промени в сърдечния мускул са увредили сърцето и какво лечение да изберат.

Една от възможностите е болният да остане на медикаментозно лечение, като се определят подходящите за него диета и физическо натоварване. Друга възможност за подобряване на функцията е поставянето на стент на стеснените места по съдовете или провеждането на байпас-операция за подобряване на кръвоснабдяването на сърдечния мускул.

За болни, които имат много слабо сърце и медикаментозното лечение няма необходимия ефект, а оперативните методи са високорискови или технически невъзможни, се използват специални пейсмейкъри (ре-синхронизираща терапия). Болните с животозастрашаващи аритмии са подходящи за имплантиране на специално устройство - кардиовертер-дефибрилатор.

При изчерпване на горните възможности успешно се прилага трансплантация на сърце.

Д-р Борислав Ацев, кардиолог в университетската болница "Св. Екатерина"