На какво може да се дължи изтръпването на крайниците?

Въпреки това остават голям брой разнородни заболявания и за да се постави правилна диагноза, са необходими щателен неврологичен преглед и някои допълнителни изследвания.

Заболяванията на нервните коренчета и периферните нерви може да предизвикат изтръпване в определени зони на ръката. Може да има още болки, хипотрофии, намален мускулен тонус и сила. Честа причина за това са изменения в шийния дял на гръбначния стълб. От тази област излизат всички нервни коренчета, които формират трите основни нерва на ръката и достигат до пръстите.

Увредата може да обхване и дистални области (по хода на нерва) - там, където нервът преминава през определени канали. Ако те са стеснени, предизвикват изтръпване на част от ръката и пръстите.

Периферни неврити (невропатии) се причиняват още от простуда, остра и хронична травма, общи заболявания като диабет, вирусни инфекции и др.

Пристъпно или постоянно изтръпване на ръката предизвикват някои заболявания на главния мозък като мозъчносъдова болест, епилепсия, множествена склероза и др. При тях се наблюдават още и други симптоми или отклонения при неврологичния преглед. Някои заболявания, които не са неврологични, също може да предизвикат изтръпвания. При тендовагинит и тендинит (възпаление на сухожилията на мускулите) изтръпването е съпроводено от болка при движение и оток.

Синдромът на Рейно е съдово заболяване, при което има локален спазъм на артерии. Среща се предимно в млада възраст. Изтръпването е придружено от промяна в цвета на кожата (побледняване на пръстите) и болка. Среща се по-често при жените. Оплакванията се провокират от студ.

Страдат първи и втори пръст, но може да обхване и всичките. Наличие на допълнително шийно ребро може да предизвика притискане на съдово-нервен сноп в шията и да даде подобни оплаквания.

Изтръпването на лявата ръка може да бъде симптом на кардиологично заболяване, което налага специфични изследвания. Рядко изтръпванията са резултат от психично заболяване - неврози, депресии.

Необходима консултация с невролог, който да прецени необходимостта от допълнителни изследвания или консултация с други специалисти.

Д-р Христина Димитрова, началник на отделение в Клиниката по неврология - ВМА