Някои личностни черти са свързани с повишен риск от депресия

Акценти

Малък екип от психиатри и психолози от Института за психиатрични изследвания „Нейтън С. Клайн“, Кеймбридж, Медицинския колеж „Алберт Айнщайн“ и Университета на Вирджиния установява, че определени личностни черти са свързани с по-висок риск от развитие на депресия. Констатациите от проучването са публикувани в Journal of Affective Disorders.

Депресията представлява разстройство на настроението, което засяга милиони хора в цял свят. Предишни изследвания показват, че тежестта на симптомите може да варира при отделните индивиди и през различните етапи от живота. Редица изследователи работят в продължение на много години за осигуряване на възможности за облекчение на депресията, включително за изучаване на факторите, които водят до развитието на психичното разстройство.

Проучването

За да разберат дали определени личностни черти могат да бъдат свързани с развитието на депресия, учените създават специална анкета, включваща въпроси, касаещи личността и психичното здраве. Въпросникът е попълнен от 1494 души на възраст от 6 до 85 години, част от които съобщават за депресивни епизоди и дистимия (хронична депресия).

По време на проучването изследователите използват различни техники, за да открият модели в данните, една от които включва приложение за машинно обучение.

Анализът на отговорите показва, че хората с определени личностни черти – интровертност и невротизъм – са по-склонни да се сблъскат с депресивни епизоди*. Констатациите сочат също, че личностните черти се променят с времето, което означава, че наблюдаваната връзка се променя през годините. Например подобни асоциации са най-силни по време на юношеството, което, според учените, е логично, тъй като тогава префронталната кора, която е свързана с много личностни черти, не е напълно развита.

Как се развива личността?

Има много различни теории за това как се развива личността. Някои от тях са фокусирани върху значението на ранните социални взаимодействия, околната среда и преживяванията. Например връзката с родителите в ранното детство влияе на стила на привързаност в зряла възраст. Тази концепция е валидна и за развитието на личността. Ако родителите карат децата си да се чувстват сигурни и обичани, те стават по-уверени в себе си и се доверяват по-лесно на хората. Ако обаче са небрежни в грижите си, децата често се превръщат в тревожни и недоверчиви възрастни.

Околните хора също могат да повлияят на личността на човек. Връстници, приятели, членове на семейството и дори непознати могат да окажат влияние върху мирогледа и поведението.

Теория за социалното обучение

Тази теория предполага, че човек се повлиява от собствените си наблюдения върху поведението на другите, както и от начина, по който възприема последствията от техните действия. Ако види някой успешно да използва тормоз за постигане на целите си, например, може да се почувства насърчен да имитира неговото агресивно поведение. Въпреки това, ако забележи, че насилникът е осъден от връстниците си, може да реши, че агресивните черти на личността се наказват, а не се възнаграждават.

Известни личности, филмови герои и телевизионни водещи също могат да служат като модели за подражание. Човек може да възприеме смелите, но сериозни черти на супергерой, който е гледал в телевизионно шоу като дете. Всичко се свежда до това дали вярва, че лицето, което наблюдава, е възнаградено или наказано за поведението си.

Гъвкавост на личността

Някои личностни черти не се променят във времето. Човек може винаги да има мек темперамент, дори като бебе. Проучванията обаче показват, че някои аспекти на личността могат да се променят през целия живот. Например много хора стават по-доверчиви с времето. Също така повечето хора стават по-емоционално стабилни, сговорчиви и съвестни с възрастта.

>>> 11 личностни черти на самоактуализиращите се хора

Големи събития в живота, като например раждане на дете, купуване на къща или изграждане на пълноценни взаимоотношения, също могат да предизвикат промени в личностните черти. Високоплатената работа може да накара човек да бъде по-емоционално стабилен, а преместването в нов град да се отрази положително на общителността.

Ролята на гените в развитието на личността

Личността не е напълно резултат от начина, по който човек е отгледан, или от това, което е преживял. Между 20 и 60% от темперамента се определя от генетични фактори. Проучвания на еднояйчни близнаци, отгледани в различни среди, показват, че и двете деца в крайна сметка имат много сходни личностни черти.

По същия начин гените могат да изложат човек на по-висок риск от развитие на определени разстройства или състояния като тревожност и депресия.

*Yang Zhen et al. Personality traits as predictors of depression across the lifespan. Journal of Affective Disorders. 2024.