Може ли трансплантацията на органи да провокира личностни промени

Акценти

Промените на навиците и като цяло на личността след сърдечна трансплантация се наблюдават почти откакто се извършва животоспасяващата интервенция. Не са редки случаите, в които хора, мразещи класическа музика, развиват любов към жанра, след като получат сърце на музикант. Регистриран е и случай на мъж, който открива, че обича да слуша силна музика – нещо, което никога не е правил – след като получава сърцето на младо момче. Скорошно проучване обаче предполага, че хората, подложени на сърдечна трансплантация, може да не са единствените, които се сблъскват с личностни промени. Те могат да настъпят след трансплантация на всеки друг орган.

На какво се дължат промените?

Едно от предположенията на експертите е, че личностните промени представляват плацебо ефект, при който огромната радост от получаването на втори шанс за живот прави хора по-отворени към новости. При други реципиенти пък се наблюдават пристъпи на депресия и други психологически проблеми, които също могат да се разглеждат като промени на личността.

Въпреки това има някои доказателства, които предполагат, че тези промени не са изцяло психологически. Биологията също може да играе роля.

Клетките на трансплантирания орган изпълняват основната си функция, но те играят и друга роля в човешкото тяло. Много органи и техните клетки отделят хормони или сигнални молекули, които оказват въздействие и в други части на тялото.

Сърдечната трансплантация и личностните промени

Трансплантацията на сърце изглежда най-често се свързва с промени на личността. Сърдечните камери освобождават пептидни хормони, включително предсърден натриуретичен пептид и мозъчен натриуретичен пептид, които помагат за регулиране на баланса на течностите в тялото чрез въздействие върху бъбреците. Те също играят роля в електролитния баланс и потискат частта от нервната система, отговорна за физиологичната реакция „бий се или бягай“.

>>> Гените или заобикалящата среда определят личността

Това означава, че донорният орган, който често се различава от предходния в производството на хормони и пептиди, може да промени настроението и личността на реципиента чрез веществата, които освобождава. Доказано е, че нивата на натриуретичните пептиди са по-високи след трансплантация и никога не се връщат към нормалните си стойности. Въпреки че наблюдаваното повишение вероятно е отговор на травмата от операцията, това може да не е основната причина за наблюдаваните промени.

Спомени, съхранявани извън мозъка

Известно е, че тялото съхранява спомени в мозъка. Човек има достъп до тях, когато мисли, но те могат да бъдат задействани също от зрението или обонянието. Спомените обаче са основно неврохимични процеси, при които нервите предават импулси един на друг и обменят специализирани химикали, наречени невротрансмитери.

Въпреки че при трансплантационната хирургия много от нервите, които управляват функцията на органа, биват прекъснати и не могат да бъда свързани отново, това не означава, че те спират да функционират. Всъщност има доказателства, че те могат да бъдат частично възстановени една година след операцията. Тези неврохимични взаимодействия могат да се захранят с помощта на нервната система на реципиента, предизвиквайки физиологичен отговор, който след това променя личността чрез спомените на донора.

Доказано е, че клетки и ДНК от донора присъстват в тялото на реципиента две години след трансплантацията. Това отново провокира у учените въпроса какви функции може да има ДНК. Една от функциите й е да стимулира имунните реакции. Тези отговори може да са достатъчни за провокиране на промени в личността, тъй като е известно, че дългосрочното възпаление може да промени личностни черти като екстравертност и съвестност.

Който и механизъм да е отговорен за промените след трансплантация, тази област на изследване изисква по-нататъшно проучване, така че реципиентите да могат да разберат физическите и психологическите промени, които могат да настъпят след операцията.