ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ДАРОВЕТЕ НА ВЕНЕРА

    Някои от тях могат да протичат по-леко (гонорея, трихомониаза, хламидиаза, генитални брадавици и др.), но други като сифилис и СПИН са изключително опасни и дори смъртоносни. Поради това първо ще се спрем на тях.

СИФИЛИСЪТ

е инфекциозна болест, която протича хронично, поразява всички органи и системи на болния и води до неговата смърт. Причинител на заболяването е т.нар. бледа спирохета. Човек се заразява, ако спирохетите попаднат върху кожа или лигавица с нарушена цялост, т.е. ако съществува "входна врата". Най-често това става пряко, при полов акт. Пряко заразяване е възможно и в професионални условия, ако някои пациенти /наред с основното си заболяване/ съвсем неподозирано боледуват и от сифилис (потърпевши са лекари, акушерки, стоматолози...]. Непрякото заразяване става чрез вещи, замърсени от болните - четки за зъби, лъжици, чаши, угарки от цигари, чрез нестерилизирани медицински инструменти или при кръвопреливане, ако се използва неизслед¬вана кръв от болен.

Съществува и вроден сифилис - ако бременната жена е болна, спирохетите проникват през плацентата в детския зародиш, нарушават развити¬ето му, а могат и да го умъртвят. Тук е необходимо да се поясни, че наследствен сифилис не съществува.

Инкубационният период при сифилиса е три седмици. След изтичането му на мястото на проникването на инфекцията се появява малка раничка /язвичка/, която не кърви и не нагноява, не е болезнена и не сърби. Най-близките до нея лимфни възли се уголемяват. Три седмици след появата на язвичката васермановата реакция на кръвта става позитивна. Самата язвичка преминава за 2-6 седмици без лечение и така завършва първият период на болестта. Болният се успокоява от заздравяването на раничката и липсата на други симптоми. Ако заболяването до този момент не е открито и лекувано, към 70-ия ден след заразяването то навлиза във втория си стадий. Болният се чувства неразположен, оплаква се от отпадналост, главоболие, загуба на апетит, повишена температура и увеличаване на всички лимфни възли. Появяват се и типичните за втория стадий на сифилиса обриви по кожата и лигавиците - петна, пъпки и гнойни мехурчета, които са заразни. Ако болният пак не потърси лекарска помощ, гореописаните прояви преминават, но продължават периодично да се появяват и да изчезват в продължение на 2-3 години. След това настъпва третият стадий на сифилиса, който започва между третата и десетата година от началото на заразяването. По кожата и лигавиците се наблюдават петна с интензивен тъмночервен цвят. Много по-опасни са подутините по кожата и лигавиците, от които често се отделя лепкава течност, наподобяваща арабска гума - оттам и наименованието - сифилитични гуми. Когато са локализирани по носа, ушните миди, костите и ставите, разпадането им може да доведе до тежки обезобразяващи дефекти. Такива гуми се образуват и във вътрешните органи, а разпадането им може да доведе до тежки и несъвместими с живота усложнения, включително и до внезапна смърт.

- Лечението на сифилиса се извършва с пеницилинови препарати или с други антибиотици. Профилактиката се състои в употребата на презерватив.

Болестите, предавани по полов път, често имат скрит латентен период - т.е., заразяване има, но симптомите все още не са се проявили. И така, възможно е болният, без да знае, че е болен, да се раздели с партньора, който го е заразил, и да продължи към следващи партньори. Поради липсата на оплаквания, вече заразеният човек започва нова сексуална връзка и, без сам да знае, заразява новия си партньор. Пример за това е:

СИНДРОМЪТ НА ПРИДОБИТАТА ИМУННА НЕДОСТАТЪЧНОСТ (СПИН)

е дебютант в групата на венеричните заболявания, но за краткото си съществуване е погубил повече от 25 милиона човешки живота. Причинява се от вирус, наречен HIV (Human Immunodeficiency Virus) = ХИВ. Хората, заразени с вируса, са негови носители и се наричат ХИВ-серопозитивни. Не е задължително ХИВ-серопозитивният да се разболее от СПИН, но вероятността е голяма, тъй като атакувайки отговорните за поддържането на нормален имунен отговор клетки - лимфоцитите, вирусът води до отслабване на имунната система. Поради това организмът вече не е в състояние да се справя с различните бактерии и други микроорганизми, в резултат на което причинените от тях заболявания лесно се превръщат в смъртоносни. Вирусът на СПИН се разпространява почти безпрепятствено, тъй като роля на „входна врата" могат да играят всички наранявания на кожата или лигавицата в устната кухина, влагалището и ректума. В последствие вирусите бързо се размножават и могат да бъдат открити в кръвния серум, плазмата, сълзите, вагиналния, бронхиалния и ушния секрет, урината, спермата, ликвора в гръбначния стълб, слюнката и кърмата.

Основният път за предаване на инфекцията е половият (75%). Трансфузионният път след въвеждането на задължителния контрол на кръвта е сведен до 3%. Вертикалният път - т.е. заразяването на детето от серопозитивна или болна майка, става по време на бременността, раждането и кърменето. Заразяването при медицински манипулации става от нестерилизирани прибори и инструменти, а при наркоманите - чрез използване на една и съща спринцовка. Тук спада и използването на нестерилни игли за акупунктура, татуировка, пробиване на ушите, пиърсинг-манипулациите, оформяне на маникюр и педикюр и др. Най-често източник на инфекцията са т.нар. „рискови групи" от обществото - хомосексуалисти, наркомани, проституиращи, страдащи от хемофилия и други заболявания, при които се налага редовно преливане на кръв.
- Лечението на заболяването се провежда в специализирани здравни заведения, а най-достъпното средство за предпазване от ХИВ-вируса е презервативът.

ТРИХ0М0НИАЗАТА

се причинява от паразита Трихомонас вагиналис, който се предава при контакт с болен партньор. След инкубационен период от 1 до 3 седмици заболелите жени се оплакват от внезапно настъпило и засилващо се течение от гениталиите с гноевиден цвят и тежка миризма. Нерядко има оплакване от често уриниране, придружено от парене и смъдене. Влагалището е зачервено, а влагалищното съдържимо е обилно, течно, с гнойно-жълтеникав цвят. При мъжете симптомите са изтичане на течен белезникав секрет от уретрата и парене и болки при уриниране. Лечението трябва да започне възможно най-рано и да включва и сексуалния партньор, дори когато той няма оплаквания. И двамата приемат орални препарати от нитроимидазоловия ред. При жените се добавят и вагинални таблетки. При тежка трихомоназа, особено когато е хронична, може да се увредят матката, тръбите и яйчниците.

- За лечение на тези усложнения, водещи понякога до загуба на трудоспособност и стерилитет, се използват ваксини, предназначени специално за терапия и профилактика на трихомоналните вулвовагинити.

ГЕНИТАЛНИТЕ БРАДАВИЦИ

(остри кондиломи) се причиняват от вируси HPV (Human Papilloma Virus), някои от които могат да причинят рак на шийката на матката. При полов акт със заразен партньор вирусите проникват в кожния епител и след инкубационен период от 1 до 6 месеца върху кожата или лигавицата се появява една брадавица, от която вирусът може да се пренесе и да обхване цялата генитална област. Появата на брадавиците не е свързана с оплаквания - те не болят, не сърбят, не съдържат и не отделят секрет. При мъжете кондиломите се локализират по вътрешната страна на препуциума и по-рядко на входа на уретрата. При жените се забелязват по срамните устни, шийката на матката, перинеума и перианално. И при двата пола те представляват малки израстъци, обикновено групирани, наподобяващи формата на цветно зеле или гребен на петел.

- Лечението на гениталните брадавици е медикаментозно или хирургично. Медикаментозното включва както препарати за директното им третиране, така и имунотерапия. Тя се провежда, когато локалното лечение на кондиломите не води до трайното им отстраняване. Оперативна намеса се налага, когато гениталните брадавици са големи и устойчиви на другите начини на лечение. Оперативните методи са отстраняване с електрически нож или криотерапия с течен азот. При масивно перианално засягане или ако кондиломите са проникнали в мъжката уретра, се прибягва до хирургична операция под пълна наркоза.

Профилактиката се състои в използването на презерватив или прилагането на специална ваксина, която е най-ефективна при все още полово неактивни момичета.

ГОНОРЕЯТА

(триперът) се причинява от гонококи, а инкубационният период е от 2 до 5 дни. При мъжа първият симптом е чувство за парене при уриниране последствие започва отделяне на обилен жълто-зеленикав гноен секрет. Болките при уриниране се засилват и някои сполучливо ги оприличават на „изпикаване на ножчета за бръснене". Ако не се лекува, заболяването става хронично. При жените съществува сърбеж и дразнене в областта на външните полови органи, често уриниране, съпроводено от парене и болки, бяло течение.

- Лечението се провежда с антибиотици, а профилактиката - чрез презерватив.

УРОГЕНИТАЛНАТА ХЛАМИДИАЗА

се предизвиква от хламидия трахоматис, паразит, заемащ междинно място между вирусите и бактериите. Инкубационният период е от 3 до 7 дни И при двата пола хламидиите атакуват цялата урогенитална система. При мъжете заболяването започва като остър уретрит, а при хронифициране се трансформира в простатит и епидидимит със сраствания, водещи до стерилитет. При жената се инфектира шийката на матката, започва силно гнойно течение. При засягане на тръбите възниква салпингит и общотазово възпалително заболяване, като най-честият симптом е появата на влагалищно течение и леко кървене при полов акт.

- Лечението се провежда с антибиотици, а след това и с антимикотични препарати. Профилактиката се осъществява с презерватив.

Хората между 18 и 30 години най-често страдат от венерически заболявания. Причината е, че в тази възраст те най-често сменят партньорите си.И все пак това не означава, че ако някой боледува от подобно заболяване, той задължително води безразборен полов живот. Най-малкото, защото за заразяването не са необходими много актове, достатъчен е един-единствен. Най-големият риск от заразяване с венерически болести е при контакт с нови сексуални партньори. Днес списъкът на венерическите заболявания, познати на медицината, забележимо нараства, тяхното успешно лечение в повечето случаи от-давна е факт, а хората все по-открито започват да говорят за тях.

                                                                                Д-р Николай Подолешев- дерматовенеролог