Пиреят има отхрачващо, антисептично и диуретично действие

Пиреят е многогодишно тревисто растение с дълго, пълзящо, вкореняващо се във възлите коренище, и изправени, високи цветоносни възлести стебла. Листата му са плоски, линейни, 4-8 мм широки. Цветовете му са 4 до 7, събрани в малобройни класчета, формиращи удължен рехав клас. Плодът на пирея представлява зърно. Билката цъфти през юни и юли.

Пиреят расте по пасища и ливади, по открити и необработвани места, често на овлажнени терени. Разпространен е из цялата страна, от низините до около 1500 м надм.височина. Освен у нас се среща в цяла Европа.
С лечебна цел се събират подземните стебла на пирея по време на пролетната или есенната оран на нивите. Те са със сладникав вкус.

Установено е, че пиреят съдържа етерично масло, а също и сапонини, които са в основата на отхрачващото и втечняващото жилавите бронхиални секрети действие. Противовъзпалителната активност на дрогата се свързва също с етеричното масло, което в основната си част се състои от въглеводорода агропирен. Това етерично масло се излъчва през белите дробове, оказва и лек антисептичен ефект. Наличието на инулин пък обяснява диуретичното действие на пирея. Коренищата съдържат също горчиви вещества, провитамин А, витамин С, минерални соли и др.

Българската народна медицина цени противовъзпалителната активност на пирея, като го препоръчва при лечението на ревматизъм, при възпалителни процеси, свързани с пикочоотделителните пътища (цистити, цистопиелити). Билката се прилага също и за лечение на някои нарушения в обмяната на веществата като подагра например. Усилва излъчването на повишеното при тази болест съдържание на пикочна киселина в организма. Като диуретично средство пиреят се препоръчва за лечение на асцита при чернодробната цироза. Билката се използва още при бронхити, пясък в бъбреците, възпаление на бъбречните легенчета, при простатит, гастрит, безплодие, чернодробни заболявания, и др. Външно се прилага за лапи при кожни обриви и отоци.