Подаграта - лечение и начин на хранене

Подаграта се дължи на генетичен дефект - недостатъчното образуване на един ензим, отговарящ за разграждането на пикочната киселина, която се натрупва в резултат на прекомерната употреба на белтъчини. С течение на годините и в зависимост от начина на живот и хранене производството на този ензим става недостатъчно за разграждане на пикочната киселина и тя започва да се натрупва в кръвта.

В резултат на това при достигането на определено ниво на пикочната киселина в кръвта, което е различно при различните хора, тя се отлага в някоя става под формата на кристали. И тъй като е химически много активна, води до бурно възпаление на засегнатата става, с което се проявява и клиничната картина на заболяването кристална подагра.

Най-често тя включва силна болка, затопляне, зачервяване и ограничено движение на засегнатата става. Освен това високите нива на пикочната киселина в кръвта дори и без да водят до възпаление на някоя става, могат сериозно да увредят бъбреците, да се развие бъбречна калкулоза (натрупване на камъни в бъбреците) или хронична бъбречна недостатъчност.

Лечението на острата подагрозна криза е медикаментозно с лекарства, съдържащи екстракт от минзухар. Към тях може да се добави и противовъзпалително средство. Добре действат студените компреси на засегнатата става, както и осигуряването на покой.

До голяма степен появата на този тип заболяване, както и неговото овладяване зависят от самия пациент, от неговия начин на хранене и живот. Основна роля в това отношение има диетичният режим на хранене, при който е наложително избягването на белтъчни храни, като бобовите култури например - боб, леща, грах; на яйца, тлъсти меса, патладжан и др. От месните храни могат да се употребяват само нетлъсто пилешко или телешко месо, както и нетлъсти риби. С цел по-добро излъчване на пикочната киселина е желателна употребата на повече течности - от 2 до 3 литра на ден.

Препоръчително е това да са алкални минерални води като хисарската, горнобанската и девинската. Целта на приемането на тези количества алкални минерални води е алкализирането на урината, тъй като в алкална среда пикочната киселина не може да образува кристали. По този начин се намалява рискът от увреждане на бъбреците. Провеждането на физиотерапевтични и топлинни (топли минерални бани) процедури е противопоказано. Не трябва да се извършват и тежки физически натоварвания, свързани с масивно изпотяване, както и приемът на диуретици.

Независимо от липсата на оплаквания след проведения курс на лечение на всеки 2-3 месеца трябва да се проверява нивото на пикочната киселина в кръвта, както и състоянието на бъбречните функции.