Слушането на творби на Моцарт може да подпомогне предотвратяването на епилептични припадъци

Музиката на Моцарт оказва антиепилептогенни ефекти върху мозъка и е потенциално лечение за предотвратяване не епилептични припадъци, показват нови изследвания, представени на 19 юни 2021 г. на 7-ия конгрес на Европейската академия по неврология. Изследователите са на мнение, че това се дължи на акустичните качества на музиката.

Доказано е, че определена творба на Моцарт намалява до 32% епилептиформените разряди – мозъчни вълни, свързани с епилепсията, които могат да причинят гърчове, влияещи върху работата на мозъка.

Проучването

Екип, ръководен от проф. Иван Ректор от Центъра за епилепсия към болница „Света Ан“ и Университета „Масарик“ в Бърно, Чехия, сравнява ефектите от слушането на Сонатата за две пиана К448 на Волфганг Амадеус Моцарт със Симфония №94 на Йозеф Хайдн. Влиянието върху мозъчната активност е измерено чрез интрацеребрални електроди, които са имплантирани в мозъка на пациенти с епилепсия.

„За наша изненада имаше значителни разлики между ефектите от слушането на К488 и №94.“, коментира проф. Ректор. „Музиката на Моцарт води до намаление на епилептиформените разряди с до 32%, докато творбата на Хайдн ги увеличава с 45%.“, допълва той.

Проучването установява също, че двата пола реагират по различен начин на музикалните произведения, чиито ефекти са наблюдавани в настоящото проучване. Слушането на Симфония №94 увеличава епилептиформените разряди само при мъжете, докато при жените те са значително потиснати.

„Ние вярваме, че физическите (акустичните) качества на музиката на Моцарт влияят върху мозъчните вълни, което води до понижаване на епилептиформена активност”, коментира проф. Ректор.

На какво се дължи благоприятният ефект?

По-рано изследователите предполагаха, че положителното влияние на творбите на Моцарт е свързано с благоприятните ефекти на музиката върху емоционалното състояние, тъй като допаминът (невротрансмитер, който подпомага работата на мозъка, контролирането на движенията и емоционалните реакции, и влияе директно върху центровете на удоволствието) се освобождава, когато човек се наслаждава на любима мелодия. И все пак няма преки доказателства за конкретния механизъм.

Настоящото проучване разкрива, че намаляването на епилептиформените разряди е по-голямо в темпоралния лоб, който контролира слуховите центрове, а не в лимбичната система, която играе важна роля в емоционалния отговор на музиката.

„Ефектите от слушането на музика върху епилепсията не могат да бъдат обяснени с влиянието на допамина, освободен от системата за възнаграждение в мозъка.“, обяснява проф. Ректор. „Нашите пациенти не бяха ценители на музиката и споделиха, че са емоционално безразлични към двете музикални произведения. Следователно няма причина да вярваме, че К488 предизвиква повече наслада от Симфония №94.“, допълва той.

Възможност за индивидуализирани музикални терапии

Епилепсията засяга 6 милиона души в Европа, а 15 милиона европейци получават поне един епилептичен припадък през живота си.

Експертите смятат, че резултатите от настоящото проучване могат да проправят пътя за индивидуализирани музикални терапии, които да бъдат разработени за предотвратяване и контрол на епилептичните припадъци в бъдеще. Те призовават за провеждането на повече изследвания, насочени към въздействието на музиката върху човешкия мозък.

„Въз основа на нашето изследване предлагаме да се проучи използването на музикални произведения с добре дефинирани акустични качества като неинвазивен метод за намаляване на епилептиформената активност при пациенти с епилепсия.“, заключава проф. Ректор.