Смесването на гени с неандерталците е направило хората по-здрави

от 16 ное 2011г.

Когато първите хора напуснали Африка, те били зле приспособени за справяне с непознати заболявания.

Чрез кръстосване с местните хоминиди те добили гени, които ги предпазват и така успешно се разпространили из цялата планета, пише статия в "Ню сайънтист". Публикуването на пълния геном на неандерталците предостави доказателства, че Homo sapiens се е чифтосвал с тях след напускането си на Африка.

Съществуват и признаци, че съвременният тип хора са се радвали и на интимни отношения с расата на денисованите - трети човешки вид, идентифициран през миналата година по сибирски фосил. Това, което остана неясно, бе какво е значението на придобитите гени в по-нататъшната еволюция. За да отговори на въпроса, Питър Паръм от Станфордския университет в Калифорния реши да хвърли по-внимателен поглед на въпросните гени.

Той се фокусира върху човешките левкоцитни антигени (HLAs) - група от около 200 гена от ключова важност за имунната ни система. Тя съдържа и едни от най-вариативните човешки гени - за всеки ген в популацията съществуват стотици версии (алели), които разрешават телата ни да реагират на огромен брой болести и да се адаптират към новите такива.

Хората, напускащи Африка, имали ограничен брой HLA алели, защото били на малки групи. Още по-лошо било това, че те са били предназначени за противодействие на африкански болести. Когато Паръм сравнил HLA гените на хора от различни райони на света с тези на денисованите и неандерталците, той установил, че хората извън Африка имат нови алели, придобити чрез кръстосване от тези два хоминидни вида.

Единия алел - HLA-C*0702 - който присъства у хората от Европа и Азия, Паръм открива при неандерталците, като предполага, че е дошъл в нас по пътя на кръстосването. Подобен е случаят с алела HLA-A*11. Той е налице при азиатците и никога не се намира при африканците. Паръм обаче го открива и в генома на денисованите, което води до извода, че и той е дошъл чрез кръстосване при хората извън Африка. Ученият подчерта, че тъй като неандерталците и денисованите са живели 200 000 години, преди да се срещнат с хората от Африка, те са били добре защитени срещу местните болести и са помогнали и на мигриращия Homo sapiens.

Въпреки че едва 6% от генома на съвременните хора извън Африка идват от древните хоминиди, делът на HLA, получен чрез кръстосване, е къде по-голям. Половината от алелите от групата HLA-A идват от хоминидите, уточни Паръм, а по този показател процентите нарастват до 72 за хората в Китай и до 90 в Папуа - Нова Гвинея. Тези данни предполагат нарастваща селективност при придвижването на Изток. Вероятната причина за това е, че хората, мигриращи на Север, се срещат с по-малко нови болести от тези, които са се насочили към тропиците на Югоизточна Азия, предположи Крис Страйнгър от Националния исторически музей в Лондон.

За Framar.bg: Актуално.ком

Още по темата: