Спермограмата – първа стъпка при лечение на безплодните двойки

  Спермограмата или анализът на семенната течност е една от първите стъпки при лечението на безплодните двойки. Тъй като процедурата е безболезнена и лесна, а резултатите бързи, спермограмата се превърна в рутинен тест за оценка на фертилитета при мъжа.

  Правилно взимане на пробата
  За да бъде резултатът от спермограмата възможно най-точен, е нужно да се спазват някои основни правила при вземането на проба от еякулат. Едно от основните изисквания е мъжът да не е еякулирал най-малко 2 и най-много 7 дни (в този случай, оптималният срок е 4 дни) преди изследването. Това изискване е важно, защото, ако въздържанието е по-кратко от 2 дни, количеството на сперматозоидите ще бъде редуцирано, а, ако е по-дълго от седмица, ще бъде намалена тяхната подвижност.

  От съществена важност е и това, че трябва да се вземе цялото количество еякулат, тъй като първата струя съдържа най-висока концентрация на сперматозоиди. Пробата обикновено се дава в специализирана лаборатория или еякулацията се извършва в стерилен съд в домашни условия и семенната течност се предоставя за изследване. Важно е еякулатът да достигне до лабораторията в рамките на един час и да се транспортира, като се запази температура, близка до телесната.

  Макроскопско изследване на семенна течност
 Преди пристъпване към по-детайлен анализ, с невъоръжено око се определя цветът на спермата. Нормално той е белезникав, а неговата промяна свидетелства за патологично състояние. Така например кафеникавият или червеникав цвят на течността е знак, че в еякулата се съдържат червени кръвни клетки - еритроцити. В медицината това състояние се нарича хематоспермия.

  Вискозитетът се определя от гъстотата или от количеството на слуз в пробата, което се изчислява с помощта на нишка с дължина 3 см., която трябва да се запази най-дълго 15 сек. Проследява се и времето необходимо за втечняване, тоест времето, което е необходимо на плазмата в спермата да се втечни под въздействие на ензими - този процес обикновено изисква 20-30 минути, а непълното или бавно втечняване може да бъде сигнал за инфекция. Тъй като спермата е алкална, с цел да се защитят сперматозоидите от киселата вагинална среда, нейното pH трябва да бъде в интервал от 7,2 до 7,8.

   От голямо значение за изследването е и обемът на еякулата. Според стандартите на Световната здравна организация той трябва да варира от 1,5 до 10 милилитра, въпреки че обичайното количество е от 2 до 6 мл. Общият обем на еякулата се формира от сперматозоиди, секрет от половите жлези и секрет от епидидимиса (надсеменника). Намаленият обем е знак за намалени оплодителни способности, тъй като сперматозоидите имат нужда от течност, за да се придвижат по маточната шийка, а повишеният обем може да се дължи на варикоцеле (разширена и уголемена група от вени на скротума) или на прекалено дълго въздържание.

  Микроскопско изследване на еякулата
  Когато еякулатът се разглежда под микроскоп, първо се определя концентрацията на спематозоиди. Техният брой трябва да бъде 20млн. на един милилитър семенна течност, макар че по-ниска концентрация също може да доведе до оплождане. Интересно е, че средната концентрация на сперматозоидите при мъжете все повече намалява, което вероятно се дължи на замърсяването на околната среда, начина на живот, както и на много други все още неизяснени фактори.
Един от ключовите моменти в спермограмата е определянето на способностите за движение на сперматозоидите в пробата. Сто преброени сперматозоида се сортират в три категории според движението им: неподвижни, подвижни и прогресивно подвижни. Повече от 70% подвижни и 50% прогресивно подвижни сперматозоиди говорят за напълно нормални оплодителни способности. Трябва да отбележим, че в еякулата могат да се съдържат и клетки, различни от сперматозоидите, каквито са белите кръвни телца (обикновено наличието им е знак за инфекция), клетки от уретрата и клетки на сперматогенезата (от които се образуват сперматозоидите). При малък процент подвижни сперматозоиди се разчита на еозин-нигрозин тест, за да се определи тяхната виталност. Еозинът влиза в мъртвите клетки и ги оцветява в червено, а живите остават неоцветени. По този начин се различават неподвижните (но въпреки това живи) сперматозоиди от мъртвите.

  Анализът на морфологията на сперматозоидите, който се извършва с Папаниколау натривка или ПАП тест, е друг важен елемент при получаването на крайната картина. Най-малко 60% от сперматозоидите трябва да имат нормална форма и структура. Аномалиите могат да засегнат: глава (форма, размер, поява на две глави), шийка (удебеляване, изкривяване) и по-рядко опашката (двойна, пречупена). Във всяка нормална здрава семенна проба обичайно се открива определен процент сперматозоиди с анормална форма (този брой може да възлиза дори до 40%), но колкото по-висок е този процент, толкова по-трудно ще бъде оплождането.

  Смущения в спермограмата
  Съществуват няколко различни диагнози, до които се достига въз основа на отклоненията в спермограмата. Такива са: олигозооспермията или намаленият брой на сперматозоидите в милилитър сперма (под 20млн.); астенозооспермия - намалена подвижност на сперматозоидите (под 50% подвижни сперматозоиди); олигоастенозооспермия - намален брой сперматозоиди, които освен това са с намалена подвижност. Тератозооспермията е състояние, при което по малко от 15% от сперматозоидите са с нормална форма, а некрозооспермията се нарича липсата на живи сперматозоиди в еякулата.

  Заключение
  Всички отклонения от нормите в спермограмата изискват по-нататъшни изследвания. Една от първите стъпки е анализирането на еякулата за наличие на аеробни и анаеробни бактерии, за да се изключи вероятна инфекция. Преглед при уролог може да установи наличието на нарушение, което може да доведе до отклонение от референтните стойности (като споменатото вече варикоцеле) и, в зависимост от индикациите, могат да се проведат много специфични изследвания (например - хормонален профил, туморни маркери, доказване на антиспермални антитела). Напредъкът на медицината и развитието на множество техники за изкуствено оплождане направи възможно оплождането на яйцеклетки с минимален брой сперматозоиди. За метода на интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоиди (ICSI) например е достатъчен само един сперматозоид.
Винаги трябва да се има предвид, че спермограмата не е категоричен тест. Например мъже с лоши показатели могат да имат потомство, а тези, при които всичко е в норма, да не успеят. Ето защо ключът към решаването на проблема е в съвместната работа на различни специалисти, за да се открие къде се корени причината за стерилитета.

Автор: д-р Томислав Мештрович, специалист по микробиология и паразитология
Превод от хърватски: Деница Пеева