Чувствителността към глутен не се дължи на глутена, а на връзката черва-мозък

Проучване разкрива, че глутеновата чувствителност, която засяга около 10% от световното население, не е ефект от самия глутен, а от взаимодействието между червата и мозъка.

Пациентите с чувствителност към глутен, които не страдат от цьолиакия, споделят, че не се чувстват добре след консумация на глутен. Най-честите им оплаквания са подуване, болки в корема и умора.

Симптомите на глутенова чувствителност се дължат най-вече на ферментиращите въглехидрати FODMAP

"Обратно на популярното схващане, повечето хора с чувствителност към глутен (без официално диагностицирана цьолиакия) не реагират на самия глутен“, отбелязва доц. Джесика Бийсикирски от Университета в Мелбърн. Според нея симптомите на непоносимост по-често се дължат на ферментиращите въглехидрати, обединени под акронима FODMAP, други пшенични компоненти или очакванията към храни, които по-рано са причинявали дискомфорт.

Реакциите на пациентите след консумация на глутен са същите като след прием на плацебо

Само няколко строго контролирани клинични изпитания успяват да потвърдят наличието на реакция конкретно към глутен. В повечето случаи реакциите при участниците не се различават от тези при прием на плацебо.

Доцентът допълва: „В последните изследвания забелязахме, че пациентите със синдром на раздразненото черво, които смятат, че страдат от чувствителност към глутен, всъщност реагират по сходен начин на глутен, пшеница и плацебо. Това означава, че начинът, по който те интерпретират усещанията в червата, може силно да повлияе на симптомите им.“

Симптомите на чувствителност към глутен са сходни с тези на синдром на раздразненото черво

Заключението на учените е, че чувствителността към глутен не е специфично нарушение, а резултат от взаимодействието между червата и мозъка. Тя се доближава по-скоро до състояния като синдром на раздразненото черво.

Приложения на научното откритие

Изследователският екип от Австралия, Нидерландия, Италия и Великобритания смята, че откритието може да помогне на хората сами да контролират симптомите си, а на клиничните специалисти – да изготвят подходящи хранителни режими за облекчаване на дискомфорта и болката.

"Милиони хора по света избягват глутена, защото са убедени, че той вреди на чревното им здраве. Те често се оплакват от лек дискомфорт до непоносима болка. Затова вярваме, че наистина е много важно да хвърлим повече светлина върху състояние, което засяга между 10% и 15% от световното население“, уточнява доц. Бийсикирски.

Доц. Джейсън Тай-Дин, гастроентеролог в болница Royal Melbourne, също е на мнение, че резултатите от проучването ще улеснят лекарите при поставяне на диагноза и назначаване на лечение, съобразено с индивидуалните нужни на пациента. „За колегите е от ключово значение да могат да различат чувствителността към глутен (без цьолиакия) от други чревни нарушения“, допълва още Тай-Дин.

Доц. Бийсикирски добавя, че ефективната грижа за пациентите с чувствителност към глутен (без цьолиакия) трябва да включва психологическа подкрепа и промени в храненето, които обаче да не ги лишават от полезни хранителни вещества.