СРИВ НА ИМУННАТА СИСТЕМА Е В ОСНОВАТА НА МНОГО ОТ ЗАБОЛЯВАНИЯТА

В ботбата си срещу болестите човешкият организъм разчита преди всичко на естествените си защитни сили. За съжаление в днешното технологично време това се оказва не особено ефикасно, тъй като имунната система на съвременния човек е много по-склонна към срив, отколкото на неговите предци.

На отслабналия имунитет се дължат повтарящите се и продължителни респираторни и стомашно-чревни инфекции, хроничните микози, кандидозите, херпесите и редица други заболявания.

По какво ще познаем, че нещо с имунитета ни не е наред?

Външните белези на отслабналия имунитет са: напукана кожа, която започва да се лющи; землист цвят на лицето; загубена лъскавина на косата (космите започват да се цепят и да ''цъфтят''); разцепване (разслояване) на ноктите; поява на проблемите със зъбите и венците.

На какво се дължи сривът на защитните сили?

Една от най-честите причини е влошената екология (замърсен въздух, замърсена вода, некачествена храна). Средата, в която живее съвременният човек, е пълна с инсектициди, хербициди, радионуклеиди, всевъзможни лъчения и т.н. Преди десетилетия хората са живяли в по-чиста природна среда и затова много по-рядко са боледували от ангини, вирусни и инфекциозни заболявания.
Друга причина за срив на имуната система е стресът. С течение на времето той все повече се засилва и почти е невъзможно да се спасим от него. Затова би трябвало да се опитаме поне да го овладеем и да го намалим до възможния минимум. Успешни методи за справяне със стреса са спортуването, медитацията, заниманията с музика и танци, туризмът. Ако все пак човек не успее да се справи сам с проблема трябва да потърси помощта на психотерапевт или психиатър.

Колкото и да се стори странно на някого, свръхтеглото или ниското тегло също се отразяват пагубно на имунитета. Затова лекарите препоръчват умереното хранене и умереното движение, което бавно но сигурно ни гарантира нормално телесно тегло. Вредни са крайните и еднообразните диети, гладуването, белтъчната недостатъчност, пълното изключване на мазнините и хляба, рязкото покачване или смъкване на килограмите, злоупотребата с алкохол и цигари. Силно вреди на имунната система и безразборният прием на антибиотци, противомикробни и противогъбични медикаменти.

Физическата и психическата преумора, безсънието, нервното напрежение също увреждат имунитета.

Редица изследвания са доказали, че защитните функции на организма укрепват най-силно по време на нощния сън - не случайно старите хора казват, че сънят лекува. Той е най-полезен в часовете преди полунощ, затова трябва да се ляга не по-късно от 23 часа. Изследване на учени от Страдфордския университет в САЩ доказва, че имунитетът се бори активно с бактериите нощем по време на сън, а през деня усилията му са минимални. Биолозите обясняват това с факта, че т.нар. циркадни белтъци регулират възстановителните функции на имунните реакции най-добре по време на съня, когато обмяната на веществата в организма се забавя.

Броят на болестите, появили се вследствие нарушения имунитет, непрекъснато расте. Най-честите заболявания са: алергични (екземи, бронхиална астма, алергичен ринит, копривна треска, полиноза, атопичен дерматит и др.), автоимунни (артрит, разсеяна склероза, кожна туберкулоза, системна склеродермия), сърдечносъдови (артериална хипертония, варикоза и др.). През първата половина на XX век бяха създадени ваксини против много инфекциозни болести, което помага на съвременния човек да живее сравнително по-спокойно въпреки утежнените условия и увеличилите се фактори за срив на имунната система. Особен принос в развитието на съвременната имунология има австралийският учен М.Ф.Бърнет, който обръща внимание на специалната клетка на кръвта - лимфоцита - като главен участник в специалната имунна реакция, наричайки го ''имуноцит''. Според него имунитетът е реакция на организма, благодарение на която той различава всичко ''свое'' и ''чуждо'' и поддържа по този начин своята генетична цялост.

Благодарение на напредъка на имнологията вече се знае какви типове клетки отговарят на различните форми на поява на имунните реакции. Целите, които стоят пред тази наука днес, са: разработване на имунологични методи за борба с рака; получаване на пълноценни ваксини от ново поколение; решаването на проблема със СПИН-а и др.