Страхът от хипогликемия ограничава физическата активност на хората с диабет тип 1

Акценти

Въпреки широкото използване на сензори за непрекъснат мониторинг на глюкозата и инсулинови помпи, страхът от хипогликемия (ниска кръвна захар) значително ограничава физическата активност на хората с диабет тип 1, сочи проучване, представено на срещата на Европейската асоциация за изследване на диабета. Констатациите обаче предполагат, че ако упражненията и управлението на диабета се обсъждат със специалисти, този страх може да бъде значително намален.

„Редовните упражнения могат да помогнат на хората с диабет тип 1 да управляват нивата на кръвната захар, да поддържат теглото си и да намалят риска от инфаркт и инсулт. И все пак много хора, живеещи с хроничното заболяване, не поддържат здравословно тегло или не успяват да бъдат достатъчно активни през деня.“, коментира д-р Катриона Фарел, водещ автор и учен в Университета в Дънди, Шотландия.

Редица предишни проучвания изследват пречките пред поддържането на физическа активност от хората с диабет тип 1, но те са ограничени поради малкия размер на извадката. За да запълнят тази важна празнина в доказателствата, учените от Университета в Дънди оценяват факторите, които пречат на пациентите с хроничното заболяване да спортуват редовно.

>>> Сутрешната физическа активност е свързана с понижен риск от сърдечни заболявания и инсулт

Проучването

За целите на проучването изследователите набират хора с диабет тип 1 от NHS Research Scotland Diabetes Network (изследователски регистър) и в международен план чрез социални медии. Участниците, чийто брой е общо 463 (221 мъже и 242 жени), са помолени да отговорят на анонимен уеб базиран въпросник за оценка на пречките за поддържане на физическа активност, управлението на диабета и отношението към упражненията и спорта.

Освен това доброволците оценяват по седемстепенна скала шанса 13 различни фактора да попречат на извършването на физически упражнения през следващите шест месеца. Факторите включват загуба на контрол върху диабета, риск от хипогликемия, страх от умора, страх от нараняване, ниско ниво на физическа годност и липса на социална подкрепа.

Изследователите изчисляват средни резултати за всеки фактор и оценяват кои са свързани с възприеманите от участниците пречки за поддържане на физическата активност.

Констатациите

Над три четвърти (79%) от участниците съобщават, че използват сензори за непрекъснат мониторинг на глюкозата, около две трети (64%) казват, че са лекувани с многократни ежедневни инсулинови инжекции, а над една трета (36%) споделят, че използват инсулинова помпа.

>>> Устройство за подкожно имплантиране контролира ефективно нивата на кръвна захар при диабет тип 1

Изследователите установяват, че въпреки напредъка в технологиите и управлението на диабета, рискът от хипогликемия при извършване на упражнения остава значителна пречка пред поддържането на физическа активност. Важно е да се отбележи, че участниците, които най-добре разбират значението на коригирането на дозата инсулин преди и след тренировка, както и промените в приема на въглехидрати, се страхуват по-малко от хипогликемия. Това откритие е от съществено значение, за да се адаптира приемът на инсулин и/или въглехидрати с цел предотвратяване на хипогликемия.

„Нашите констатациите показват, че за да премахнем пречките пред физическата активност и да дадем възможност на нашите пациенти да спортуват безопасно и ефективно, трябва да подобрим нашия диалог с тях и да им предоставим по-пълна информация.“, казва д-р Фарел. „Това трябва да им помогне да се възползват от множеството ползи за здравето, които упражнения предлагат.“