Стресът по време на бременност се отразява на размера и развитието на бебето

Бебетата са физически засегнати от нивото на стрес, който изпитва майка им по време на бременността, установили изследователи. Хипотезата им е, че пренаталният стрес оказва влияние върху плода по различен начин в зависимост от това кога жената е подложена на него – преди раждането, след раждането или след отбиването.

Учени от университетите в Ню Мексико и Гьотинген, съвместно с Германския център за примати, твърдят, че има много вариращи модели как стресът влияе на темповете на растеж на поколенията. Анализът на 719 проучвания сред 21 вида бозайници им дават основание за твърденията.

Пренаталният стрес, изпитван в края на бременността, кара майките да влагат по-малко енергия в потомството си. Резултатът е по-бавно нарастване на плода в утробата и в ранна детска възраст след това. Настъпва промяна в периода, когато бебето вече не получава хранителни вещества пряко от майката. Тогава бебето расте със същите темпове, както онези, които не са били изложени на стрес, обяснява Андреас Бергханел, водещ изследовател на изследването и еволюционен антрополог в университета в Ню Мексико.

Ако майката е подложена на напрежение в началото на бременността, плодът възприема състоянието й като сигнал за опасност относно продължителността на живота му. Тогава той се стреми да навакса и преминава през ускорен темп на растеж и развитие. „Препрограмирано“ по този начин, бебето продължава да расте ускорено дори и след отбиването и надвишава обичайния размер на тялото, характерен за възрастта му.

Тази теория може да даде обяснение например защо момичетата от по-бедните квартали съзряват по-рано и им започва по-рано менструалният цикъл. Интересното е, че и забавянето в развитието, и ускоряването му могат взаимно да се отменят един друг, ако е налице интензивна майчина грижа по време на бременността и кърменето.

Всички тези твърдения се подкрепят от направените проучвания, при които са били измерени ефектите от пренаталния стрес върху размера и растежа на потомството и е направено сравнение с деца от контролна група.

Оказва се, че стресовият фактор е без значение и резултатите от експериментите не се влияят от него. Майките са били изложени директно на напрежение чрез ограничаване на храната например или са били експериментално манипулирани, за да увеличат нивата на стресовите си хормони. И в двата случая моделите на растеж на плода в етапа на развитие, съотнесени с времето на действие на стресора, остават същите.

В заключение учените са единодушни, че стресът, който изпитва бременната, причинява многобройни ефекти върху детската физиология. Те се простират чак до зряла възраст и се изразяват в здравни или социални проблеми.

По статията работи: Ирина Тенева
Източник: eurekalert.org
Снимка: parenting-journals.com