Сулфанилурейните препарати, използвани за лечение на диабет, понижават риска от внезапен сърдечен арест

Проучване, сравняващо медикаменти за лечение на диабет тип 2, установява, че сулфанилурейните препарати са свързани с по-нисък риск от извънболничен сърдечен арест в сравнение с метформин. Изследването е публикувано в списание „British Journal of Clinical Pharmacology“ и е представено на научния конгрес на Европейското кардиологично общество (ESC).

Проучването е част от Европейската мрежа за внезапен сърдечен арест (ESCAPE-NET) - проект, финансиран от 16 партньори на Европейския съюз, включително Европейската асоциация за сърдечен ритъм (EHRA) на ESC. Целта на ESCAPE-NET е да се определят причините за сърдечните аритмии, за да могат да бъдат предотвратени.

Според д-р Хано Тан, ръководител на Европейската мрежа за внезапен сърдечен арест, са необходими повече изследвания, за да се потвърдят констатациите, което означава, че на този етап пациентите с диабет не трябва да променят лечението си.

Сърдечен арест и диабет тип 2

Внезапният сърдечен арест е причина за всяка пета смърт в индустриализираните страни. Голямата част от случаите са свързани с нарушение на сърдечния ритъм (аритмия), което често завършва с летален изход, ако не се лекува.

Известно е, че диабетът е свързан с повишена вероятност от внезапен сърдечен арест, отчасти поради високата честота на коронарна атеросклероза сред пациентите с хроничното заболяване, което е и причина за търсене на варианти за минимизиране на този риск.

Няколко изследвания предполагат, че някои сулфанилурейни препарати, които обикновено се използват за постигане на гликемичен контрол при диабет тип 2, могат да намалят риска от извънболничен сърдечен арест, но доказателствата са неубедителни.

Проучването

Настоящото проучване сравнява ефекта от употребата на сулфанилурейни препарати, самостоятелно или в комбинация с метформин, и монотерапия с метформин върху риска от внезапен сърдечен арест.

В изследването взимат участие 219 пациенти с диабет тип 2, които са преживели сърдечен арест в периода от 2005 до 2011 г. и са включени в регистъра „Amsterdam Resuscitation Studies“ (ARREST).

По време на проучването всеки участник е съпоставен по възраст и пол с до пет пациенти с диабет, които не са претърпели сърдечен арест – общо 697 контролни пациенти. Три четвърти от доброволците в контролната група са мъже на средна възраст 71 години.

Сулфанилурейните препарати са свързани с по-нисък риск от внезапен сърдечен арест

Констатациите от проучването показват, че употребата на сулфанилурейни препарати, самостоятелно или в комбинация с метформин, е свързана с намален риск от сърдечен арест в сравнение с монотерапията с метформин.

„Метморфин е лекарство от първа линия за лечение на диабет тип 2, което, ако се окаже неефективно, бива заместено от сулфанилурейни препарати. Това означава, че пациентите, приемащи метформин, са все още в начален стадий на заболяването, което осигурява допълнителна подкрепа за схващането, че сулфанилурейните препарати намаляват риска от сърдечен арест.“, споделя д-р Тан.

По време на проучването изследователите сравняват също отделни сулфанилурейни препарати и установяват, че Гликлазид е свързан с по-нисък риск от внезапен сърдечен арест в сравнение с Глимепирид.

„Резултатите от това проучване ни доближават стъпка по-близо до разбирането как да предотвратим случаите на извънболничния сърдечен арест. Въпреки това имаме нужда от повече изследвани, за да потвърдим констатациите си.“, коментира д-р Хано Тан.