Сърдечният ритъм като инструмент за определяне степента на съзнание при пациенти след кома

Ново изследване на експерти от университета в Лиеж, Белгия и „Ecole normale superieure“, Франция сочи, че тясната връзка между сърдечната и мозъчната дейности, измерена с помощта на ЕЕГ, може да улесни диагностиката при пациенти с нарушения на съзнанието. То е публикувано в списание „Journal of Neuroscience.“

Катрин Талон-Бодри пояснява: „В научните среди е добре известен фактът, че отговорът на мозъка на сърдечния ритъм при здравите хора е свързан с възприятията, телесните усещания и самосъзнанието. Сега опитваме да извлечем полезна информация от взаимовръзката между мозък и сърце при пациенти с нарушения на съзнанието.“

Макар че през последните десетилетия бяха извършени някои съществени подобрения в диагностиката, все още е много трудно да се измери количествено степента на самосъзнание при хора, които не могат да комуникират с околния свят.

Етапи на експеримента

Изследователите включват 68 пациенти с нарушение на съзнанието. 55 от тях са в състояние на слабо съзнание и проявяват колебливи, но все пак последователни, признаци на будност, без да могат да комуникират с останалите. Останалите 13 пациенти са в състояние на пълна липса на съзнание (наричано доскоро вегетативно), като при тях не се наблюдават никакви поведенчески признаци на осъзнатост. Тяхната диагноза е поставена с помощта на стандартизиран клиничен тест за оценка на степента на съзнание в периода на възстановяване след кома.

Йитка Анен от университета в Лиеж допълва още: „Пациентите, които изследваме, са претърпели тежка мозъчна травма, което означава, че невинаги могат да покажат, че са в съзнание. Затова решихме да изградим своите заключения върху резултатите от мозъчния метаболизъм. Това е уникална по своя характер техника за образна диагностика. Скенерните снимки са изключително полезни и информативни, но могат да бъдат направени само в определени мозъчни центрове.“

Ключовата роля на ЕЕГ сегментите непосредствено след сърдечен удар

Международният екип записва мозъчната дейност на доброволците, докато са в покой, тоест не им е възложена конкретна задача и не са обект на стимулация. Експертите избират ЕЕГ сегменти непосредствено след сърдечен удар и ЕЕГ сегменти от произволно избрани моменти, които не са обвързани по никакъв начин с ударите на сърцето. След като приключат, те прилагат алгоритми на машинно самообучение, за да класифицират (или диагностицират) пациентите в някоя от двете диагностични групи.

Евокирани потенциали

Диего Кандиа-Ривера уточнява, че ЕЕГ сегментите, отдалечени във времето от сърдечния удар, разкриват дали болният е в съзнание или не, но онези сегменти, които са непосредствено след сърдечния удар, дават много по-точна информация. Той е на мнение, че „евокираните потенциали, синхронизирани със сърдечния ритъм, могат да послужат като наистина надежден инструмент за определяне присъствие или липса на съзнание.“

Важно е да се направи уточнение, че евокираните потенциали, синхронизирани със сърдечния ритъм, съвпадат в по-голяма степен с диагнозата, базирана на мозъчния метаболизъм, отколкото с диагнозата въз основа на поведенческите прояви на пациента. Това означава, че евокираните потенциали биха могли да допълнят оценката на степента на самосъзнание там, където поведенческият инструментариум не е приложим или не е достатъчно ефективен.

Стивън Лорис, ръководител на центъра за изследвания на съзнанието „GIGA“ в Лиеж, разкрива, че следващата стъпка е получените данни да бъдат използвани в клиничната практика, което ще улесни поставянето на точна диагноза, при това с помощта на добре позната болнична апаратура.