Социалните медии влияят на способността на децата да се концентрират

Акценти

Децата, които прекарват значително време в социалните медии, са склонни да изпитват затруднения с концентрацията и съсредоточаването. До този извод стига обширно проучване на Института „Каролинска“, публикувано в Pediatrics Open Science, което проследява над 8000 деца.

Използването на електронни устройства и социални медии се е увеличило рязко през последните 15 години, което съвпада със значителен ръст в броя на диагностицираните със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) в Швеция и редица други държави. Тревожната тенденция е причина учени от Института „Каролинска“ и Oregon Health & Science University да изследват възможна връзка между навиците пред екрана и симптомите, свързани със СДВХ.

Какво показва проучването

Настоящото проучване проследява 8324 деца на възраст 9-10 години в САЩ в продължение на четири години. Участниците са помолени да докладват колко време прекарват пред телевизора и в социалните медии, като нивата им на внимание и хиперактивност/импулсивност са оценявани от техните родители.

В хода на проучването учените откриват, че децата, които прекарват значително време в социални медии като Instagram, Snapchat, TikTok, Facebook, Twitter или Messenger, постепенно проявяват симптоми на невнимание. Наблюдаваната връзка обаче не е установена при деца, които отделят повече време за гледане на телевизия или играене на видеоигри.

„Нашето проучване показва, че именно социалните медии влияят върху способността на децата да се концентрират.“, казва Торкел Клингберг, професор по когнитивна невронаука в Катедрата по неврология към Института „Каролинска“. „Социалните медии водят до постоянни разсейвания под формата на съобщения и известия, а самата мисъл дали е пристигнало съобщението може да действа като ментално разсейване. Това влияе върху способността за концентрация и би могло да обясни наблюдаваната връзка.“

Връзката е еднопосочна

Връзката между социалните медии и проблемите с концентрацията не е повлияна от фактори като социално-икономически статус или генетична предразположеност към СДВХ. Освен това децата, които вече са имали симптоми на невнимание, не започват да използват социалните медии повече. Това предполага, че връзката е еднопосочна – от употреба на социални медии към поява на симптоми.

По време на проучването изследователите не отчитат увеличение на хиперактивното/импулсивното поведение сред децата. Важно е да се отбележи също, че ефектът върху концентрацията е малък на индивидуално ниво, но на популационно може да има значително въздействие.

„Прекомерното използване на социални медии може да обясни отчасти увеличението в броя на диагностицираните със СДВХ, дори ако състоянието е свързано с хиперактивност, при която не се отчитат промени в нашето проучване.“, коментира проф. Клингберг.

Взимане на добре информирани решения

Изследователите подчертават, че резултатите не означават, че всички деца, които използват социални медии, се сблъскват с трудности с концентрацията и съсредоточаването, но има основание да се обсъдят възрастовите ограничения и дизайнът на платформите. В проучването средното време, прекарано в социалните медии, се увеличава от приблизително 30 минути на ден за 9-годишните до 2,5 часа за 13-годишните, въпреки факта, че при много платформи минималната възрастова граница е 13 години.

„Надяваме се, че нашите открития ще помогнат на родителите и политиците да вземат добре информирани решения относно здравословното дигитално потребление, което подкрепя когнитивното развитие на децата.“, казва първият автор на изследването Самсон Нивинс, постдокторант в Катедрата по женско и детско здраве към Института „Каролинска“.

Изследователите планират да проследят децата след 14-годишна възраст, за да видят дали връзката е валидна.