Прекомерното използване на социалните медии може да доведе до поведенчески проблеми при юношите

Ново проучване на изследователи от Училището за обществено здраве на Джонс Хопкинс Блумбърг установи, че подрастващите, които прекарват повече от три часа на ден в социалните медии, са по-склонни да съобщят за високи нива на интернализирано проблемно поведение в сравнение с техни връстници, които изобщо не ги използват.

Изследването, публикувано онлайн в „JAMA Psychiatry“, проучва времето, което подрастващите прекарват в социалните медии, и два типа поведение, които могат да бъдат показателни за проблеми с психичното здраве – интернализирано и екстернализирано.

Интернализираното поведение може да включва социално оттегляне, затруднено справяне с безпокойството и депресията, докато екстернализираното включва проблеми с агресията, гнева и подчинението.

„Много от съществуващите проучвания намират връзка между използването на дигитални и социални медии и психичното здраве на подрастващите, но малко разглеждат тази асоциация във времето.“, казва водещият автор Кира Рием. „Нашето проучване показва, че тийнейджърите, които прекарват много време в социалните медии, са по-склонни към развиване на интернализирани поведенчески проблеми година по-късно. Не можем да заключим, че те имат отрицателни ефекти върху психичното здраве, но смятаме, че намаляването на прекараното време в интернет пространството е стъпка към подобряването на здравето на юношите.“

В своето проучване изследователи включват 6 595 тийнейджъри на възраст от 13 до 17 години. Събрани са данни за три години чрез проведени анкети на всички участници. Всяка година анкетата включва въпроси, свързани с прекараното време в социалните медии, както и такива, които касаят наличието на симптоми, отнасящи се до психичното здраве.

Проучването установява, че използването на социални медии за определен период от време е свързано с по-голям риск от интернализирани поведенчески проблеми сред юношите.

„Трябва да намерим добър начин да балансираме ползите от социалните медии с възможните отрицателни резултати за здравето. Поставянето на разумни граници, подобряването на дизайна на платформите и фокусирането на интервенциите върху медийната грамотност са варианти, с които потенциално можем да намерим това равновесие.“, казва Рием.